— Всичко е готово — тихо каза Лау. — Микрофонът е включен. В галерията ни чуват.
— Добре. Готов съм.
Минаха няколко минути, без да се случи нищо. Очите на Майкъл бяха затворени, но той знаеше, че всички го наблюдават. Може би нещо не беше наред. Ако се провалеше, Нейтан Бун щеше да каже на госпожа Брюстър и тя щеше да започне подмолна кампания срещу него. Спомни си какво се бе случило с доктор Ричардсън преди няколко месеца. Неврологът беше избягал от изследователския център, но хората на Бун го намериха на нощния ферибот за Нюфаундланд и го метнаха в океана.
Отвори очи и видя доктор Лау до масата.
— Удобно ли ви е, господин Кориган?
— Свършихте си работата. Сега си идете.
От кожата му се появи сенчеста ръка и след миг изчезна. Майкъл забрави за зрителите в галерията и се съсредоточи върху собственото си тяло. Усещаше енергията в себе си — Светлината, съдържаща се във всяко живо същество. Енергията бавно увеличаваше силата си и Майкъл имаше чувството, че започва да свети.
Раздвижи дясната си ръка и нещо си проби път навън от кожата му. И ето я — ръка, съставена от малки точки светлина, подобно на миниатюрно съзвездие. Секунди по-късно дойде още Светлина и Майкъл се освободи от клетката, която го държеше, от тромавата тежест на плът и кост. Понесе се нагоре и изчезна, когато Светлината бе придърпана в тъмната крива на безкрая.
Четирите бариери от въздух, земя, вода и огън се издигаха между него и другите светове. Преодоля ги бързо, като се движеше към всяко черно пространство, което му позволяваше да продължи напред. Огнената беше последната и той спря за секунда пред нея, загледан в горящия олтар, преди да влезе в прохода във витража. Нещо могъщо водеше светлината му в определена посока и той имаше чувството, че всички атоми на мозъка му са разцепени и отново събрани в едно цяло.
Когато моментът отмина, беше буден и се носеше във вода. Изпадна в паника, замаха с ръце и зарита. Краката му докоснаха дъно и Майкъл се изправи, мигаше и трепереше като току-що спасил се от морето корабокрушенец.
Нямаше непосредствена заплаха за живота му — наоколо не се виждаха никакви хора или животни. Можеше да движи ръцете и краката си. Можеше да мисли, да чува и да вижда. Въздухът бе топъл, облаците в небето бяха купести и сиви. Стоеше насред нещо, приличащо на обширно оризище, разделено на участъци от тесни насипи. На всеки няколко метра от земята стърчеше тънка пръчка.
Огледа се и осъзна, че каквото и да расте тук, няма нищо общо с ориза. Широки листа с дебели стебла лежаха на водната повърхност, а между тях се носеха цветя, подобни на чаши от оранжев восък за свещи. От цветята се разнасяше влажната миризма на разложение.
Преди да изучи района, трябваше да отбележи прохода към собствения си свят. Без да откъсва очи от мястото, събра три пръчки и ги заби в калта като груб триножник. Докато газеше във водата за още една пръчка, кракът му докосна някакъв объл предмет с размерите на тиква.
Бръкна във водата да разбере какво е и нещо докосна ръката му. Беше животно — движеше се бързо и знаеше за натрапника в своя свят. Създанието се плъзна между краката му, остри като игли зъби пронизаха кожата му. Докато дърпаше крака си, Майкъл видя блестящо черно същество непосредствено под повърхността. Имаше тяло на змия и глава на змиорка.
Майкъл побягна с викове през оризището. Ухапаният му крак гореше и той се запита дали съществото не е отровно На няколко метра от насипа нагази в дълбока кал и трябваше да напрегне всичките си сили, за да стигне до ивицата суша.
Дръпна крачола си и огледа раната — назъбено V от малки точици кръв. След като паренето изчезна, той стана и огледа новия свят. Триножникът, бележещ прохода, бе на около двеста метра от него, а тъмнозелената вода на оризищата стигаше до хоризонта. Точно над него имаше три слънца, групирани в триъгълник и полускрити от сивите облаци. Когато се прехвърляше, той се движеше към Светлината — към така наречените „висши“ светове. Но насред калните оризища не се виждаше никакъв златен град.
— Ей! — извика той. — Ехо!
Гласът му прозвуча слабо и жално.
Огледа се пак и видя нещо, което не бе забелязал досега — огън, горящ до някакви храсти и дървета.