— За каква помощ говорите?
— Трима трябва да бъдат — напевно произнесе Верга, сякаш цитираше стих от някакво свето писание. — Ако сме с един по-малко от трима, ще дойдат бойците на църквата. Присъедини се към нас. Бъди верен слуга. Помогни ни да берем искрата.
Останалите замърмориха одобрително. Майкъл осъзна, че ако се присъедини към тях, броят на работниците отново ще е кратен на три. Нямаше представа кои са бойците, но бе най-добре да не се набива на очи, докато не научи повече за този свят.
— Трима трябва да бъдат — каза той и всички се усмихнаха. Верга коленичи пред мъртвия и започна да смъква ботушите му. Две жени се отделиха от групата край огъня и свалиха шапката, дрехите, колана и ножа на самоубиеца. Всичко това бе поставено в краката на Майкъл, а най-младата жена се усмихна свенливо.
Ботушите и дрехите на мъртвеца миришеха на мухъл, но му ставаха. Докато Майкъл се обличаше, Верга преряза въжето на голия крадец и свали червения му нашийник. Докато останалите изтикваха тялото в една плитка канавка, Верга нагласи нашийника около врата на Майкъл и закопча клипса.
Нашийникът беше гладък и доста тежък; Майкъл го усещаше като дебела лента пластмаса. Запита се дали не е някакво електронно проследяващо устройство, а не просто отличителен знак на слуга.
Всички мълчаливо покриха мъртвеца с клони и храсти. Когато приключиха, Майкъл ги последва през гъсталака към водните поля. Три от машините, които наричаха „мокропълзачи“, се намираха на по-малко от километър и напредваха към насипа. Най-голямата приличаше на творение на луд механик, съчетаващо трактор и старомоден локомотив. Имаше две големи колела отзад и едно по-малко отпред, дълго цилиндрично тяло и отгоре черна кабина. От червения комин бълваше черен дим и се стелеше над водата. Двете по-малки машини приличаха на боклукчийски камиони с три колела и вървяха от двете страни на голямата подобно на смирени прислужници на някакъв ревящ дракон.
Майкъл опипа дръжката на ножа. Беше очаквал високотехнологичен свят като от някакъв научнофантастичен филм за бъдещето. Къде бяха говорещите роботи и огромните небостъргачи, блестящи като кристални шипове? Къде бяха космическите кораби, спускащи се от небето към някакъв огромен космодрум?
Осъзна, че мокропълзачът може да унищожи триножника, който бе направил. Ако изгубеше прохода, щеше да остане на този примитивен свят завинаги. Като се мъчеше да не показва тревогата си, се обърна към Верга и попита:
— Къде жънем днес?
— Просто следвай върховете на ботушите си. — Старецът посочи района право пред тях.
Майкъл посочи към прохода.
— А натам ще ходим ли?
— Три слънца залязват. Три слънца изгряват — каза Верга, сякаш това отговаряше на въпроса.
— Пазителите не говорим по този начин — каза му Майкъл. — Жънем тук до залез и после…
— Три слънца залязват — повтори Верга.
Другите берачи вече бяха закачили горните краища на ботушите към коланите си. Така краката им бяха защитени от всякакви плуващи същества. Когато стигнаха на петнайсетина метра от тях, мокропълзачите започнаха бавно да завиват във водата. Един мъж управляваше машината, а няколко момчета хвърляха гориво в пещите и нагласяха клапани.
Верга тупна Майкъл по рамото, сякаш е новопостъпил член на футболен отбор.
— Отсега нататък си Толмо. Това е етикетът на крадеца.
— Ами ако някой попита за него?
— Не ги е грижа за лицата ни. Това е ясно като ботушите на краката ми. Само боговете следят живота ни.
Берачите стиснаха ножовете си, сякаш се канеха да се покатерят на някой от пълзачите и да избият всички. Машините скърцаха, тракаха и бълваха тънки струи пара. Внезапно Верга бръкна във водата и извади някакво зелено растение колкото тиква, все още закрепено за покритите с листа корени.
— Това е искра. Не знам как му викат пазителите. Сега вадиш ножа и срязваш около главния корен. После окастряш страничните и мяташ плода на конвейера. — Вдигна по-малко растение. — Това още расте. А това… — Верга хвана ръката на Майкъл и я напъха във водата, за да напипа някакъв голям гладък предмет. — Това е растението майка. Оставяме го, за да роди следващата реколта.
— Ясно.
— Карай бавно и спокойно. И гледай да не си отрежеш краката с ножа.
— Във водата има някакви животни. Ухапаха ме.
Другите се разсмяха, а Верга дръпна надолу козирката на шапката на Майкъл.