В края на деня работниците прибраха ножовете си и тръгнаха след Верга през мрежата насипи до сухата земя, която заобикаляше водните поля. След двайсет минути стигнаха три железопътни релси върху основа от чакъл и се проснаха на буренясалата ивица до линията.
Скоро пристига влак с открити товарни вагони. Локомотивът бе прост като самовар върху триколесна платформа — парен цилиндър и едно-единствено бутало, което задвижваше коляновия вал и колелата.
Ако влакът го откараше в друг район, можеше да има трудности с връщането при прохода. Докато берачите се качваха на вагоните, Майкъл се огледа за отличителни белези и забеляза ръждива ръчна количка — приличаше на старомодна рикша. През нощта можеше да се върне по линията и да отиде до пръчките, които беше забил в тресавището.
Новите му приятели му махаха и го викаха.
— Побързай, Толмо! Тръгваме!
Майкъл скочи на една платформа и разнебитеният влак потегли. Пътуваха покрай водните поля, като на всеки десетина минути спираха да качат поредната група берачи. Макар влакът да се движеше със скоростта на неделен бегач в парка, настроението бе приповдигнато. Всички се познаваха и се шегуваха колко искра са събрали днес. Колелата тракаха в бърз ритъм и вятърът разрошваше косите на жените и развяваше полите им.
Майкъл седеше в края на платформата, нахлупил шапката ниско над лицето си. Отново се сети за лятото, през което с Гейбриъл бяха работили в говедарника. Нямаха пари за бензин, така че в края на работния ден един по-възрастен работник, Леон, ги хвърляше до дома с пикапа си. Беше абсолютно същото — клатушкаха се по извънградския път.
„Забрави всичко това — помисли си. — Съсредоточи се върху сегашната ситуация“. Заслуша се в разговорите и разбра системата на двусричните имена, използвана от слугите. Верга се наричаше също Верга сир-Тошан, което означавате, че е баща на мъжа Тошан, който седеше наблизо. Майките добавяха името на най-голямата си дъщеря, така че жената до него беше Молва сан-Пали.
В далечината се появиха огромни бели форми, сякаш изникващи от земята, и скоро Майкъл видя, че са триъгълни постройки със стръмни покриви. Локомотивът наду свирката си, машинистът дръпна лоста на спирачката и влакът спря със скърцане. Всички скочиха на земята и Майкъл последва Верга през релсите. На една странична линия имаше редица вагони; някои имаха телени кошове, пълни със събрана искра. Други бяха натоварени с тухли и работници ги разтоварваха на колички.
Пътят ги отведе до централния двор, заобиколен от триъгълните сгради. В средата му имаше бели тухлени постройки, големи като елеваторите в Южна Дакота. До една работилница няколко души поправяха машина, която Верга нарече „сухопълзач“. Приличаше на дилижанс от деветнайсети век с кабина за водача и парен двигател отпред. Имаше също и триколесни каруци, теглени от космати понита с тъпи муцуни, и ръчни колички, бутани от поотрасли деца. В края на двора имаше кухня, където жени гребяха светлооранжевата пихтия на искрата и я месеха на хлебчета, които се печаха в открита пещ.
— Стой зад ботушите ми — каза Верга и Майкъл го последва пред тълпата до един от хамбарите.
Влязоха в просторно помещение, осветявано от слънчевите лъчи, проникващи през високите прозорци. Постройката се използваше като спално помещение за всички мъже от селището. В центъра имаше купчина слама, гвоздеи за окачане на одеяла и дрехи и улей за отпадъци, който непрекъснато се отмиваше от водата, течаща от банята. Майкъл последва примера на стареца и изми лицето и ръцете си под един каменен чучур.
— Някои казват, че пазителите никога не берат искра във водните поля — заяви Верга. — Но ти държеше своя нож по-добре и от оня крадец.
— Сега какво следва? Ще ядем ли?
— Яж колкото искаш, Толмо. А после следва нощта за визията…
Майкъл кимна, сякаш знаеше за какво говори старецът. Върнаха се на двора и последваха тълпата до един ограден район, където сервираха яхния в метални купи. Нямаше лъжици и вилици, така че хората отчупваха залци гъндер-искра и обираха храната с тях.
Верга го поведе към дълга маса, на която бяха насядали работниците от тяхната група. Докато приближаваха, Майкъл с изненада видя още нещо. На стотина метра от района за хранене имаше голям като билборд екран с проблясваща златна повърхност. Издигаше се на около два метра над земята и пред него в полукръг бяха наредени пейки и столове.