— С Малвето.
— Приличаш ми на щастлив момък.
— Да, господине. Да, така е.
С напредването на вечерта още булки бяха представени на младоженците си. Някои от двойките не се познаваха, други се знаеха от деца. Пазителят им даваше сватбени дарове — инструменти, дрехи и прости мебели. Сякаш никой не се изненадваше, че лазерите и видеоекраните съществуват в света на мокропълзачите и конските каруци.
Накрая дванадесетте нови двойки бяха изведени от сцената. Светлините помръкнаха и музиката стана бавна и тържествена. Берачите около Майкъл спряха да бъбрят. Изглеждаха напрегнати и изпълнени с очакване. Верга се наведе напред към екрана.
— Всеки от нас е нишка, втъкана здраво в платното. Верните слуги са силни. Бойците са храбри. Ние, пазителите, сме дълбокомислени. Но всички служим на боговете — каза пазителят тържествено. — За съжаление има и еретици, които се опитват да унищожат свещеното единство, което ни свързва.
Чакащите край сцената бойци изведоха трима мъже, завързани за тежки дървени столове. Затворниците бяха с бръснати глави и превръзки на шиите. Бяха по тънки бели роби, които заприличаха на Майкъл на болнично облекло.
Пазителят отиде до най-възрастния от тях.
— Този враг на боговете преди е бил верен слуга.
Затворникът трепереше. Устните и езикът му се движеха, но от устата му се разнесе само гъргорене. Сега стана ясна причината за превръзките — някой беше извадил гласните му струни.
— Но слуга, извършил жестоко престъпление!
Картината показа как затворникът гони млада жена в някакъв пълен с бъчви склад. Когато жената се забави с резето на вратата, мъжът я сграбчи отзад, хвърли я на земята и започна да я изнасилва. Наблюдателните камери заснемаха сцената от различни ъгли, но никой не извика за помощ.
Екранът отново показа аудиторията и камерата се премести върху мъжа на втория стол. Този затворник беше по-млад от изнасилвача. Лицето му беше отпуснато, очите му бяха помътнели, сякаш се намираше под въздействието на опиат.
— А тук имаме църковен боец, който е станал предател и убиец — каза пазителят. — Бил е учен да е храбър и верен, но е нарушил клетвата си и е убил свой началник.
Екранът показа запис на затворника, който стоеше в нещо като казарма. Спореше с някакъв по-възрастен мъж и внезапно започна да го удря с метална тръба. Докато ударите ставаха все по-силни и по-силни, берачите наскачаха на крака и започнаха да крещят. Когато свърши, боецът се обърна и побягна между редиците нарове. Сякаш идваше към берачите и се опитваше да ги нападне.
— А сега и едно истинско богохулство — каза пазителят. — Това нищожество е бил пазител. Човек, към когото някога се обръщах с братко.
Визията показа пазител, който разбиваше с чук някакъв олтар в една от кристалните кули. Гледащите берачи завикаха: „Убийте го! Убийте ги всички!“ Във въздуха се вдигнаха юмруци, лицата се изкривиха от ярост. Майкъл чу плача на бебета, уплашени от гнева на майките си.
— Няма съмнение за тези престъпления — заяви русият пазител. — Няма съмнение за наказанието.
Бойците нагласиха пантите на столовете и те се превърнаха в диби, като затворниците останаха вързани за тях. Докато раздираха дрехите им, се появи друга група бойци с големи куки, вързани за стоманени въжета. Въжетата бяха закрепени за подпори, които се извисяваха над сцената.
Запя хор, а мъже с чукове забиха куките в затворниците. Когато опънаха въжетата, изнасилвачът бе вдигнат във въздуха. Гол, с кървящи рани, човекът се тресеше и се мъчеше да се освободи. После издигнаха убиеца, следван от пазителя, осквернил светилището. Нещастниците се гърчеха на три чифта куки, забити в лопатките им, торса и краката.
Въжетата, държащи слугата, се обтегнаха. Първо се откъснаха краката му, после двете ръце. Последните две въжета се опънаха още повече, докато не последва експлозия от кръв и тялото му бе разкъсано на две. Парчетата плът и кост, все още закрепени за куките, останаха да се люлеят като кървави махала.
Другите затворници бяха екзекутирани по същия начин. Когато всичко свърши, въжетата бяха отпуснати и останките паднаха в дъното на сцената. Прожектор освети пазителя. С тържествена физиономия той сключи ръце и произнесе фразата, която Верга бе казал през деня:
— Всичко е справедливо, когато всеки си върши работата.
Музиката се промени и дванайсетте двойки младоженци се върнаха на сцената. Всички млади жени бяха облечени в тъмночервени рокли, а мъжете — в черни униформи. На ярката сценична светлина сякаш се рееха в мрака, но Майкъл виждаше оплискания с кръв под зад тях. Музиката и пеенето се извисиха в кресчендо, а стените зад сцената се разтвориха като огромна порта. В далечината деветте кули сияеха толкова силно, че осветяваха града под тях. Музиката изгърмя за последен път, след което екранът угасна.