Няколко секунди тълпата верни слуги седеше тихо и неподвижно. После децата се размърдаха и извадиха родителите от транса им. Запалиха се маслени фенери и оранжевите им пламъци осветиха доволни лица. Бяха уморени — да, денят бе дълъг, — но показаните от визията надежда, щастие и жестокост някак бяха променили всички. Животът е добър. Време е за сън.
Майкъл се чувстваше така, сякаш са го хвърлили от висока сграда и някак си е оцелял. Продължаваше да се взира в екрана, сякаш очакваше на него внезапно да се появи лице и да му обясни видяното. В ума му се блъскаха противоречиви мисли и той се сепна, когато някой го докосна по рамото.
Беше Верга. Държеше фенер.
— Ела, Толмо. Ще спиш при нас в Къщата на бащите.
Когато влязоха в триъгълната сграда, Майкъл видя, че се спи на слама. Мъжете я носеха до стената и си правеха малки гнезда. Отне му малко повече време, но си направи и той.
Фенерите угасваха един по един, оставяйки смътния аромат на масло. Майкъл бе уморен, но беше нащрек. Извади ножа от канията и го остави до дясната си ръка.
„Ела при нас“ — помисли си. От видяното беше възможно именно това да е високоразвитата цивилизация, изпратила съобщението. Ела при нас… и после какво? Дали щяха да го изправят на сцената и да го разкъсат, задето се е представил за пазител? Зачуди се какво да прави. Определено не можеше да остане тук. Беше твърде опасно. Щом всички заспяха, щеше да се върне по релсите до ръчната количка и да изчака утрото. С мъничко светлина можеше да намери прохода.
Съставянето на план му помагаше да се разсее от видяното по визията. Госпожа Брюстър и членовете на борда на фондация „Евъргрийн“ се смятаха за корави, но бяха като деца в сравнение с лидерите, управляващи този свят. Показаните на екрана мъчения бяха толкова изтънчени, колкото действията на маянски жрец, който разрязва гърдите на жертвата си, за да изтръгне все още биещото сърце. А после събраха двойките и ги ожениха. Замисли се за връзката между двете събития и се сети. „Имаме властта да ви убием или благословим“ — това казваха пазителите на публиката си.
В тъмното се чуваше сумтене и хъркане. Единствената светлина в просторното помещение беше от фенер край бетонното корито. Ръцете и краката на Майкъл бяха натежали и той реши да подремне около час, преди да избяга.
Сгуши се в сламата и заспа, но по едно време се събуди от съскането и скърцането на парен пълзач, който влезе в двора. Чуха се тихи гласове, а после и стъпки.
И внезапно Майкъл бе залят от вълна болка, идваща от червения нашийник. Болката се разпростря по цялото му тяло и бе толкова силна, че спря дъха му.
Закопчалката на нашийника беше счупена, когато Верга го беше свалил от мъртвия берач, и Майкъл успя да го смъкне от врата си. Мъжете пищяха и се мятаха в сламата. Хора с фенери в ръце нахлуха в помещението.
Майкъл стисна ножа, скочи и хукна към вратата. „Изчезвай — помисли си. — Скрий се. Ще те убият“.
8.
Странниците можеха да се освобождават от телата си и да се прехвърлят в друг свят. Останалите хора се нуждаеха от точка на достъп, от един от няколкото портала, известни в древността. Тъй като Мая не се бе върнала, Гейбриъл трябваше да намери друг начин да я спаси. Симон прекара няколко седмици в Британската библиотека, където изучаваше старогръцки и латински текстове, в които се споменаваха места на пророчества и превращения. Повечето от тях бяха в Египет, затова той помоли Липата да уреди пътуване до Кайро.
Джагър и Роланд получиха паспорта, с който Гейбриъл бе влязъл във Великобритания, както и негов косъм, който съдържаше ДНК, идентична с пробите, взети от Табулата от дома му в Лос Анджелис. Двамата свободни бегачи взеха ферибота до Кале, после продължиха с автобус и влак през Франция и като използваха интернет кафета и мобилни телефони, създадоха впечатлението, че Гейбриъл пътува за Източна Европа.
Докато свободните бегачи оставяха лъжлива диря в различни общежития и хотели, Липата подготви новите паспорти за Гейбриъл и Симон. Когато правителството вкара РЧР чиповете в кориците на паспортите, фалшификаторите бързо се научиха как да използват устройството „гребло“, за да четат информацията. Ако се скриеше във врата или асансьор, греблото можеше да прочете паспорта, носен в нечий джоб или чанта. Липата предпочете да не си губи времето с подобни играчки и просто подкупи един хотелски служител да сканира паспортите на някакви туристи със законно притежаван четец.