Симон поръча на съдържателя и започна да набира номера. Гейбриъл погледна към мъгливото небе. Саждите и прахта във въздуха омекотяваха светлината и променяха цвета на слънцето. Сутринта то бе жълтеникавобяло, но сега приличаше на стара бронзова монета, закована за тавана.
Всеки момент щеше да стане нещо. Той усети наближаването на промяната — момент, когато виждаше света съвсем ясно и всички различия се стопяваха. В миналото тези изживявания го плашеха и объркваха. Сега, докато седеше в кафенето на улицата, можеше да наблюдава, да чака и да предвкусва предстоящото. Светлината в него набираше сила като скрита под повърхността на морето вълна.
Съдържателят донесе кафетата на малък поднос. Гейбриъл бързо изпи своето и се загледа в черната утайка на дъното на чашата. Една муха кацна на китката му и той я пропъди. Още мухи кръжаха около обувките му и бяха накацали по масите като мънички сребристи островчета от кована стомана.
Леко завъртя глава, погледна улицата — и светът се откри пред него. За един съвсем кратък момент съзнанието му се отдръпна и той видя града напълно откъснат и отделен. Всичко пред него — небето, жилищните сгради с плоски покриви и мършавите фикуси — беше едно завършено цяло, но въпреки това той можеше да отличи всеки детайл. Виждаше как се издигат и спускат прашинките; долавяше миризмата на боклук и печен хляб; чуваше някакъв женски глас да пее по радиото.
Светът го обгърна със сложното си разнообразие и той го гледаше целия, сякаш беше снимка на огромен екран. Също така ясно виждаше лицата около себе си — Симон, Липата, другите посетители на кафенето, жената с бяла птица в сребърен кафез и групата момчета, ритащи кърпена футболна топка. Когато съзнанието му се отделяше по този начин, Гейбриъл можеше да се рее над улицата подобно на ангел, гледащ към падналите души долу. Децата излъчваха радост и щастие, но възрастните се мъкнеха с физиономии, на които се четеше умора, гняв и болка.
— Онази кола май беше на летището — обади се Липата. — Някой може да ни е проследил.
Видението на Гейбриъл се стопи и светът отново стана съвсем обикновен — с уличното куче, което се взираше в него, и черната кола, паркирана малко по-нататък на улицата.
— Най-обикновено рено — каза Симон. — В града са хиляди. Кайро е мястото, където идват да умрат старите рено.
— Това има кал на левия фар.
— Сигурен ли си, че си го виждал и преди?
— Възможно е.
— Възможно? Или просто арлекинска pazzia1?
— Дори лудите си имат врагове…
Едно очукано такси се появи иззад ъгъла и спря пред кафенето. От него слезе брадат коптски свещеник и тръгна към тях, като придържаше с две ръце полите на расото си. Сините му маратонки бяха украсени с мълнии отстрани.
— Господин Лумброзо?
— Да.
— Аз съм отец Юсеф от църквата „Свети Бартоломей“. Братовчед ми Хосам каза, че сте ме търсили.
Симон стана и се ръкува със свещеника.
— За мен е удоволствие да се запознаем, отец Юсеф. Тази сутрин пристигнахме в Кайро. Двамата господа са мои приятели.
Отец Юсеф си поръча чай.
В Града на мъртвите нямаше камери, но Гейбриъл усещаше, че някой ги наблюдава. Когато черното рено направи обратен завой и изчезна зад ъгъла, Липата малко се поотпусна и се облегна на стола си.
Отецът разбърка захарта в чая си и стри с лъжичката листенцата мента в стъклото.
— Откъде познавате Хосам?
— Имах бизнес с него, свързан с антики — отвърна Лумброзо. — Братовчед ви има набито око за оригинали и фалшификати.
— Той казва, че спазвате обещанията си. Подобни хора трудно се намират в този град.
— Зная, че коптската църква е преследвана.
— Бият и арестуват младежите ни без причина. Църквата ми няма електричество, а когато вали, таванът тече.
Лумброзо докосна гърдите си. Във вътрешния джоб на сакото му имаше портфейл, натъпкан с египетски лири.
— Готови сме да се отплатим на човека, който ни даде вярна информация. Търсим…
— Хосам ми каза всичко. Искате проход, който да ви отведе до друг свят. — Отец Юсеф изсърба шумно чая си и чукна празната чаша на масата. — Повечето хора не се интересуват от тези проходи. Единственото, за което си мечтаят, е нова кола и голям телевизор.
Симон пусна бучка захар в кафето си.
— Предположихме, че такъв проход може да е свързан с пирамидите. Те са специално място от хилядолетия.
— Пирамидите са били построени за мъртвите. А проходът е за живите.