След кратко спиране на една бензиностанция оставиха крайбрежните курорти зад гърба си и продължиха навътре в сушата към верига сиви планини. Отвесните скали и възвишенията бяха ерозирали от вятъра, части от двулентовия път бяха покрити с пясък. Симон дремеше, но Гейбриъл усещаше, че нещо не е наред. Липата нагласи огледалото за втори път и ръката му докосна леко един от ножовете на глезените му. После изведнъж каза:
— Спри.
Шофьорът го погледна изненадано.
— Какво има, сър?
— Спри. Веднага.
— Само на половин час от манастира сме, сър.
— Искам да се насладя на пейзажа.
Шофьорът отби и спря. Липата грабна раницата си, обърна се назад към Гейбриъл и Симон и каза:
— Всички искаме да се порадваме на пейзажа. Хайде.
Двамата го последваха нагоре по трънливия склон. Беше горещо и сухо и нямаше никаква сянка, която да ги защити от слънцето.
— Харесва ми да гледам живописни местности — каза Лумброзо. — Но точно тази част от пустинята не е особено впечатляваща.
— Май имаме проблем. — Липата бръкна в раницата си и извади бинокъл. — Един сребрист пикап ни следваше десетина километра. Искам да разбера дали също са завили по този път.
Симон и Гейбриъл стояха мълчаливо, докато французинът изучаваше пътя.
— Виждаш ли нещо? — попита Симон.
— Не.
— Добре — каза Гейбриъл. — Да се връщаме в колата.
Липата свали бинокъла, но не тръгна надолу. Беше по-едър от Гейбриъл и въоръжен с два керамични ножа. Подобно на повечето арлекини, проявяваше известна арогантност поради силата си.
— Мисля, че това пътуване е глупава идея. До манастира води само един път, който ще се пази от няколко поста на полицията и военните. Повечето хора идват тук с туристически автобуси. Автомобилът ще привлече внимание.
— Няма начин да стигнем иначе — каза Гейбриъл.
Липата не си направи труда да скрие пренебрежението си.
— Първо трябва да намерим тайния параклис, а после — да влезем вътре. И после какво?
— Ти кажи — отвърна Гейбриъл.
— После се прехвърляш до най-опасния свят. И може би намираш Мая, а може би не, защото тя вече е мъртва.
— Не е мъртва — каза Гейбриъл.
— Мая не би искала да рискуваш живота си заради нея. Има само един логичен план. Ако намерим точка на достъп в параклиса, ще се прехвърля аз.
— Никога не си бил в Първия свят — каза странникът. — Аз познавам града.
Липата се обърна към Симон Лумброзо.
— Обясни защо това е правилното решение.
Симон разпери ръце.
— Моля-моля. Не съм страна в този спор.
Гейбриъл стоеше и се мъчеше да измисли какво да каже. Не можеше да използва думата „любов“. За хора като Липата това бе лишена от значение емоция.
— Мая отиде там, за да ме спаси. Длъжен съм да й отговоря със същото.
— Странниците нямат задължения към арлекини!
— Отивам в манастира, Липа. И когато намеря точката на достъп, ще се прехвърля. Ако не искаш да участваш, ще кажа на шофьора да те върне в Кайро.
Гейбриъл заслиза надолу към колата и Симон го последва. След няколко минути Липата също се качи и рязко затръшна вратата.
И тримата мълчаха през останалата част от пътуването. Шофьорът сякаш разбра, че пътниците му са спорили. Непрекъснато хвърляше нервни погледи към Липата, сякаш се опасяваше, че французинът може всеки момент да експлодира.
Пътят следваше сухо речно корито. Минаха през един пропускателен пункт, после през още един. На последния имаше група отегчени полицаи, които пиеха чай и пушеха наргиле. Туристическите автобуси се бяха наредили на стотици метри по пътя с включени двигатели и климатични инсталации.
— Повечето туристи идват в два през нощта, за да изкачат Синай — обясни шофьорът. — Ако са прекалено дебели, за да ходят, бедуините ги качват на камили.
Манастирският приют бе комплекс от бели постройки с тераса под кипариси и маслини. Управителят ги записа, а едно момче със сакат крак отнесе багажа им до стаите. Зачервените туристи, които току-що се бяха върнали от поклонението, седяха на терасата до ресторанта и магазина за сувенири.
— Идете при църквата и потърсете параклиса — каза Липата на Гейбриъл и Симон. — Аз ще обиколя да видя дали мога да установя финансов rapport.
Докато вървяха по каменната алея към манастира, Гейбриъл и Симон видяха двама бедуини да помагат на възрастен мъж да слезе от една камила, докато туристите се спускаха по вървящата на зигзаг пътека.