— Добър ден, господине. С какво мога да ви помогна?
— Просто обикалям… — Холис влезе и се озова пред стена от книги на най-различни езици. — Имате ужасно много книги.
— Книжарницата е малка, господине. Мястото все не достига.
— Случайно да сте чували за книжарница „Бял жерав“? Един приятел ме посъветва да я погледна, когато съм в Токио.
Мъжът се разсмя и закри уста с длан, за да не изглежда неучтиво.
— Стигнахте целта си, господине. Това е книжарница „Бял жерав“, а аз съм собственикът, Акихидо Котани.
— Търся една специална книга. Може би е трудна за намиране.
— Чужда ли е, или японска?
— Зная само английското й заглавие. „Пътят на меча“.
Котани сякаш се уплаши и вдигна ръце.
— Съжалявам, но не съм чувал за такава книга.
— Разбира се, че сте чували. Написана е от воин, който наричаше себе си Врабеца. Беше близък с един германец на име Тръна и един французин, който се казва Липата.
— Явно бъркате. Никога не съм чувал за тези хора. Извинете ме. Трябва да затварям. Гоменнасаи…
И Котани прибра една от лавиците в тунела още преди Холис да успее да излезе на тротоара.
— Били сте приятел с Врабеца, господин Котани. Вие сте помогнали на годеницата му да напусне страната. Тя има син, Лорънс Такава. Беше храбър младеж, но Табулата го уби.
— Не ме занимавайте с това. Моля… — И с неподозиран прилив на енергия книжарят хвана втората лавица и я забута в магазина.
— Трябва да ми помогнете, господин Котани. Важно е.
Котани забързано влезе в книжарницата, затвори вратата и я заключи. След няколко секунди надникна през прозорчето, видя, че Холис все още стои отвън, и се скри в мрака.
Холис тръгна по улицата, стигна до една автобусна спирка и седна на дървената пейка. Толкова се беше съсредоточил в откриването на книжарницата, че не беше обмислил никакъв алтернативен план. Да продължи ли сам да търси жената, или да се върне в Лондон? Макар че така и не беше повярвал напълно, че може да разговаря с Вики, беше почувствал искрата на надеждата. Отново усети камъка в себе си, онзи постоянен гняв, който сякаш никога нямаше да изчезне.
— Извинете, господине. Извинете.
Холис вдигна очи и видя Акихидо Котани — стоеше до пейката с найлонова торба в ръка.
— Извинете, че ви безпокоя, господине. Но забравихте това в книжарницата ми.
Холис объркано взе торбата. Котани се поклони и побърза да се махне. Защо не остана да поговорят? Може би в тази част на улицата имаше камери? Холис се отдалечи от спирката и погледна какво му е дал книжарят.
В торбата имаше копие на „Пътят на меча“ и мобилен телефон.
11.
Майкъл беше заключен в метален контейнер, прикачен за задвижвания от пара пълзач, който се друсаше по черния път. Никой не беше обяснил къде отиват. Измъкнаха го от мъжката спалня, понесоха го през двора и го метнаха през тесния отвор като цепеница в огън.
Контейнерът имаше формата на сълза с полегати страни и Майкъл имаше чувството, че се намира в празен парен котел от метални листа и нитове. Единствената светлина идваше от отвора в горната му част и Майкъл прекара по-голямата част от сутринта в гледане на правоъгълното парче небе и облаци.
По-късно през деня скърцането на стоманените колела по чакъл се смени с равномерен стържещ звук. Майкъл успя да се изправи на крака, хвана решетките на отвора и се набра. Надникна навън и видя, че пълзачът минава през някакъв град.
Постройките бяха с покрити с плочи покриви, кръгли прозорци с жълто стъкло и стени, направени от серии триъгълници, всеки от които бе очертан от по-тъмночервени тухли. Екранът на визията беше разкрил общество с развита технология, но Майкъл не видя електрически лампи или кабели. Носачи разнасяха кошници, пълни с някакви черни парчета, подобни на въглища, а от огънатите тръби, стърчащи от покривите, се издигаше дим.
Забеляза един пазител с характерната зелена роба и двама църковни бойци, които патрулираха по улицата — на коланите им висяха палки. Градът обаче бе пълен предимно с верни слуги. Мъже и жени приготвяха хляб, поправяха обувки и кърпеха дрехи. Имаше и улични метачи с дълги метли от пера.
Пълзачът вдигна ужасен шум, когато зави наляво и започна да се изкачва по нисък хълм. Майкъл пусна решетките и се сви на дъното на контейнера.