Накрая машината изскърца, разтресе се и спря. Минаха няколко минути, след което отключиха вратата и светлината нахлу през отвора.
Майкъл изпълзя навън и се озова пред трима бойци с дебели дървени палки. Светът може и да беше различен, но бойците приличаха на полицаите от Четвъртия свят. Майкъл се запита дали не съществува някаква универсална полицейска нагласа към заподозрените: „Ще те науча аз…“
Намираше се в двор, заобиколен от деветте кристални кули, които бе видял на екрана. През нощта бяха сияли ярко и приличаха на вълшебни творения, които можеха да се отделят от основите си и да полетят в космоса. На дневна светлина се виждаше, че са построени от стоманени греди и дебели панели стъкло или пластмаса.
— Кой командва тук? — попита той.
Църковните бойци се спогледаха. Това явно не беше ясно.
— Какво трябва да правя? — продължи Майкъл.
— Да чакаш пазител — отвърна най-високият.
А най-младият повтори думите на Верга:
— Всичко е справедливо, когато всеки си върши работата.
Някакъв човек в тъмнозелената роба на пазител се появи от една от кулите и тръгна през двора към тях. Беше същият рус мъж, който беше водил сватбите — и екзекуциите — по визията.
— Създаваше ли ви някакви проблеми? — попита той.
— Не, господине.
Пазителят погледна изпитателно Майкъл.
— Мисля, че иска да избяга.
Хванал палката си с две ръце, високият боец приближи пленника. Удари го в корема, точно под гръдния кош, и Майкъл се строполи, останал без въздух.
— Не можеш да избягаш, така че не го и помисляй — спокойно каза пазителят. — А сега стани и ме последвай.
Майкъл се изправи и се запрепъва напред. Когато се озоваха на двайсетина метра от бойците, русият мъж спря и се обърна към него.
— Как се казваш?
— Толмо.
— Преднамерената лъжа е като кал, размазана по олтара на нашата Република. Ти не си слуга на име Толмо. Всеки нашийник трябва да отговаря на притежателя си. Сигурен съм, че той се носи из водните поля или гние в някоя издълбана в земята дупка.
Майкъл кимна и каза:
— Самоубил се е.
— Аха. Разбирам. Значи слугите са се разтревожили за трима трябва да бъдат, а точно тогава си се появил ти.
— Да, точно така стана. Казвам се Майкъл.
— Странно име. Но това е характерно за варварите, които успяват да се доберат дотук от чуждите земи.
Стигнаха подножието на кулата и пазителят го поведе надолу по спускаща се рампа. Отвори една плъзгаща се врата и влязоха в подземно помещение, облицовано със стъклени панели, излъчващи зеленикава светлина.
— Електричество — каза Майкъл.
— Какво?
— Не използвате факли и фенери.
— Нашите храмове и визията могат да използват свещените машини.
В дъното на коридора се отвори врата на асансьор и пазителят направи знак на Майкъл да влезе. Асансьорът потегли нагоре с тихо стържене. Когато вратата се отвори отново, Майкъл се озова в просторно помещение с формата на звезда. Нямаше никакви мебели, само гол каменен под. Почти отвесните стени се състояха от свързани помежду си триъгълници, продължаващи нагоре към върха, който се губеше в сумрака.
Пазителят остана в асансьора и събра молитвено длани.
— Оказана ти е огромна привилегия — възможност да почувстваш мощта на боговете. Слугите и бойците ги почитат отдалеч. Пазителите се срещаме с тях само веднъж или два пъти в живота си.
— Какви богове? — Майкъл се огледа. — Тук няма никого.
— Боговете ще се явят, ако покажеш смирение и вяра.
Вратата на асансьора се затвори и Майкъл остана сам.
Стъклените панели на кулата бяха оцветени в сивкав цвят, който пропускаше частично светлината, но не позволяваха да се погледне навън.
— Ехо? — повика Майкъл. — Има ли някой?
Подсвирна и плесна с ръце и звуците отекнаха от стените.
Той седна на пода и се облегна на стената, после легна на една страна и подложи ръце под главата си. Образите на разкъсваните затворници от екрана непрекъснато изникваха в съзнанието му. В това общество имаше само три класи — слуги, бойци и пазители — и той не принадлежеше към никоя от тях. Русият мъж го беше нарекъл „варварин“, но бе напълно възможно да го възприемат и като еретик или престъпник.
Когато след няколко часа се събуди, помещението бе тъмно и много по-студено. От другите осем кули идваше светлина, но Майкъл имаше чувството, че е затворен в пещера. Стана и закрачи напред-назад. Усети ветрец по лицето си. Как бе възможно това? Намираше се в сграда без прозорци. Докосна един от панелите с длан и усети студената му гладка повърхност. Сърцето му биеше по-бързо и той усещаше, че някой — или нещо — е влязъл в храма.