— Но Бог е… — Майкъл се поколеба. Не знаеше как да завърши изречението. Когато си помислеше за Бог, си представяше мъжа с бялата брада, изрисуван на тавана на Сикстинската капела. — Бог е безсмъртен.
Тримата полубогове се спогледаха и Майкъл усети, че смъртта е чувствителна тема.
— Нашата мощ не зависи от отделния индивид — каза господин Уестли. — Ако някой от нас изчезне, се избира нов бог от класата на пазителите. Господин Даш е най-новото ни попълнение.
— Вярващите никога не ни виждат пряко — рече госпожица Холдърнес. — Понякога наказваме граждани, които се молят всеки ден и спазват всички закони. Хората се страхуват от нас, защото не могат да предскажат действията ни.
— Но вие не сте създали този свят — каза Майкъл. — Вие не сте…
— Разбира се, че сме създали този свят — прекъсна го госпожица Холдърнес. — Попитай когото и да било от живеещите тук. Ще отговорят, че ние сме поставили трите слънца в небето и караме искрата да расте във водните поля.
Господин Даш започваше да се ядосва.
— Бог е онова, което се почита. Може и да си странник, но изглеждаш доста невеж в религията.
— Няма нужда от препирни — с успокоителен тон каза господин Уестли. — Майкъл никога не е бил в нашия свят и все още не разбира нашата система.
— Сигурна съм, че е уморен и гладен. — Госпожица Холдърнес се обърна към другите. — Няма ли да го нахраним?
— Отлична идея. — Господин Уестли извади от джоба на ризата си черен диск и натисна ръба му. Точно зад Майкъл се чу бръмчене. Той се обърна и видя част от пода да се отваря като хитроумно изработен капак. Появи се черна метална платформа с мебели, която бавно започна да се издига.
Тримата полубогове поведоха Майкъл към пейките около стъклената маса, покрита с подноси храна. Разнообразните резени и салати изглеждаха като различни видове зеленчуци, но Майкъл не беше сигурен какво точно представляват. Всички седнаха и господин Даш започна да смесва вода и някакви синя течност в златна купа.
— Откакто имаме писана история, ни посещават странници — каза господин Уестли. — Някои от тях са оставали съвсем за кратко. Други, подобно на Платон от Атина, останаха и се учеха от нас.
— Започнахме, като разделихме обществото на три — работници, войници и управници — продължи госпожица Холдърнес. — В един момент предците ни въвели серия митове, които да обяснят системата. Първият мит е, че за тройното разделение има някаква фундаментална причина. Верните слуги са ръцете и краката на Републиката. Бойците са сърцето, а пазителите — главата.
— Точно това чух от един слуга във водните поля — отбеляза Майкъл.
Госпожица Холдърнес, изглежда, остана доволна.
— Освен това предците ни създали чудесна история, в която всички са затворени в пещера и гледат сенки по стената. Само боговете могат да напускат пещерата и наистина да виждат светлината.
— Този мит оправдава съществуването ни — каза господин Уестли. — Най-голямата заплаха за стабилността идва тогава, когато хората мислят и действат свободно. При йерархия на съзнанието можеш да кажеш, че всяко възприятие е погрешно. Или богохулно.
— Хората, които екзекутирахте, бяха наречени еретици.
— Най-голямото предизвикателство към стабилността е перверзният стремеж към свобода. Той не може да бъде контролиран само със заплахи и наказания; по-ефективно е да научиш хората да се съмняват в реалността на собствените си възприятия. Когато системата работи правилно, те сами се цензурират.
Господин Даш приключи с размесването на водата и синята течност. Пи пръв и подаде купата на господин Уестли. Възрастният мъж също пи и предаде съда на госпожица Холдърнес, която отпи няколко глътки и предложи купата на Майкъл. Тримата полубогове го наблюдаваха мълчаливо. Господин Даш седеше на ръба на дивана си, сякаш очакваше неприятна изненада.
Майкъл вдигна купата и отпи от тюркоазената течност. Имаше леко горчив вкус, но когато преглътна, почувства как по тялото му се разлива топлина. Реши, че сигурно е алкохол или нещо подобно. Поне не се опитваха да го отровят.
— Пазителят, който ме доведе тук, каза, че можете да следите всеки, който носи нашийник.
— Има и много други начини да следим населението — каза госпожица Холдърнес. — Бойците държат под око слугите. Пазителите наблюдават бойците. А ние се грижим пазителите да не организират някакъв вид въстание.
— Щом имате такава технология, не разбирам защо използвате конски каруци и парни двигатели.