— Господи, изглеждам ужасно — каза тя. — Доста ще се озоря да изтърпя тази вечеря с Хейзентъл и приятелите му.
— Ако искаш, аз ще говоря.
— Би било чудесно, Майкъл. Но няма нужда. Има промяна в плановете.
С престорена решимост госпожа Брюстър затвори огледалцето и го пусна в чантата си, след което си сложи слънчеви очила. Тъмните стъкла покриха лицето и скулите й като маска.
— Тери Дреслър току-що ми изпрати имейл от изследователския център в Ню Йорк. Приключили са с разработването на новата версия на квантовия компютър и Дреслър тества системата. Искам да си там утре следобед, когато компютърът ще влезе в работно състояние.
— Може би ще успеят да отложат нещата за няколко дни, за да мога да участвам на срещата на управителния борд.
— Проектът „Прехвърляне“ е много по-важен от всички срещи. Оригиналната версия на този компютър ни свърза с високоразвита цивилизация, която започна да ни осигурява технически данни. Доктор Дреслър иска да си там, ако отново осъществят контакт.
Мерцедесът зави за пореден път. Майкъл се взря за няколко секунди в госпожа Брюстър, но тъмните очила и слабата светлина не му позволяваха да разчете мислите й. Истината ли му казваше, или това бе просто стратегия да го държи настрана от членовете на Братството? По устните и шията й се долавяше известно напрежение, но в това нямаше нищо необичайно.
— Мисля, че ще е по-лесно да проведем видеоконференция с доктор Дреслър — каза Майкъл.
— Искам подробна оценка на проекта, а тя ще е възможна само ако си в лабораторията. Багажът ти е събран и те очаква в хотела. Чартърният самолет се зарежда на летище Шонефелд.
— През последните три дни се срещаме с хора…
— Да. Зная. Всичко е доста безумно. Но квантовият компютър винаги е бил основният ни приоритет. След унищожаването на първия прекратихме генетичната програма, за да осигурим повече средства за Дреслър. Кенард Наш беше убеден, че другата цивилизация е готова да ни изпрати технологични чудеса. Преди да пилеем още пари трябва да видим дали тази нова машина наистина работи.
Името на Наш сложи край на разговора. Майкъл и госпожа Брюстър бяха свидетели как Нейтан Бун бе убил главата на Братството по време на обеда на Дарк Айланд. Майкъл имаше чувството, че Наш е все още жив, седи на предната седалка и се мръщи като баща, недоволен от постъпките на децата си.
Колата спря пред хотел „Адлон“ и госпожа Брюстър каза нещо на немски на шофьора. След секунди багажът на Майкъл бе изнесен и натоварен в багажника.
— Много ти благодаря, че го правиш, Майкъл. Не мога да разчитам на никого другиго.
— Не се безпокой. Ще се справя. Почини си.
Госпожа Брюстър му отправи една от по-милите си усмивки. После се измъкна от задната седалка и забърза към хотела.
Докато колата потегляше, Майкъл използва джобния си компютър, за да се свърже с охранителната система на Уелспринг Хаус — провинциалното имение в Южна Англия, контролирано от фондация „Евъргрийн“. С помощта на курсора прехвърли картините от предната врата и сервизния вход. И накрая го откри — черно-бялото изображение на тялото на баща му, проснато на медицинска маса. Матю Кориган изглеждаше като мъртъв, но прикрепените към него сензори долавяха спорадична сърдечна дейност.
Странникът извърна очи от малкия екран и се загледа през прозореца. „Още е тук и не е тук — помисли си. — Като празна черупка“.
Чартърният самолет кацна в Мейн за презареждане и митнически преглед, след което продължи към окръжно летище Уестчестър, което се намираше в предградията северно от Ню Йорк. На пистата чакаше кола, а до нея, подобно на почетна стража, стоеше охранител. Последва: „Да, господин Кориган. Надявам се полетът ви да е минал приятно, господин Кориган“ и колата потегли по двулентовия път.