14.
Когато пресичаше бариерите за първи път, изживяването бе ужасяващо. Сега, след няколко пътувания, се беше научил как да насочва движението на своята Светлина. Макар физическото му тяло да нямаше нищо общо с това познание, процесът му напомняше летене без парашут или бодисърф, при което всяка промяна на центъра на тежестта или леко движение на ръцете може да те засили в различна посока. Когато се прехвърляше, съзнанието му усещаше правилната посока и можеше да насочва Светлината му към Първия свят. Самото пристигане винаги бе неочаквано. След преминаването на бариерите изведнъж се оказваш там. Все едно да си легнеш в едно легло и да се събудиш в друго.
Отвори очи, скочи на крака и видя, че се намира в дълго тясно помещение със счупен прозорец. На улицата газов пламък беше разцъфнал като яркооранжево цвете от някаква пукнатина в паважа.
Беше в някакъв магазин, в който някога са се продавали хладилници, перални и печки. Не бяха модерни уреди от неръждаема стомана като онези, които можеха да се видят по витрините в Ню Йорк и Лондон; пералните машини имаха валяци за изцеждане, закрепени над нещо като казан, а хладилниците бяха бели метални кутии с изстудяващи намотки отгоре. Старомодната технология правеше всеки уред да прилича на малък дундест идол — някога почитан, а сега изоставен в руините.
Обърна се и видя на стената зад една преобърната печка движещо се петно тъмнина. Макар че можеше да се види единствено от странник, сянката бе проход, който можеше да бъде използван и от Мая, обратен път към конкретна точка на достъп — скрития параклис в манастир „Св. Екатерина“.
Гейбриъл премести част от изоставените уреди, за да отбележи мястото, и отиде до счупения прозорец. Магазинът се намираше на булевард с други ограбени магазини. На тротоара пред него имаше полуизгорял диван и купчина бетонни отпадъци. Дърветата, които някога бяха хвърляли сянка тук, сега бяха почернели стебла и голи клони, протягащи се към светлината на огъня.
Гейбриъл отново се запита дали баща му е изследвал този тъмен град. София Бригс, пътевиждащата му, му бе казала, че само неколцина странници са се прехвърляли до различни светове. Мнозина смятали, че способността да напускат телата си е халюцинация. Други били толкова ужасени от четирите бариери, че отказвали да продължат.
По време на предишното му посещение на Първия свят комисарят на патрулите бе споменал за „посетители“, дошли извън острова. Може би един от тях е бил Матю Кориган. Когато си помисли за баща си, Гейбриъл си спомни моменти, когато Матю караше пикапа си или работеше в градината. Във фермата им нямаше нищо плашещо или опасно, но понякога на лицето на баща му се четеше огромна мъка. Може би си е мислил за гнева и омразата, които владееха обитателите на този тъмен свят.
Излезе от входа и тръгна по улицата. Движеше се предпазливо и през цялото време беше нащрек като преследвано от ловци животно.
За последен път бе видял Мая в изоставеното училище, което патрулите използваха за своя щабквартира. Макар да бе опасно да се връща там, реши, че това ще е централната точка на невидимия кръг. Щеше да започне да търси от покрайнините на града и да приближава по спирала към улиците около училището.
Ад беше постоянна реалност, уловена в безкраен цикъл на унищожение, съзидание и ново унищожение. Може би всички в града бяха мъртви с изключение на неколцина вълци и хлебарки. Когато загинеше и последният оцелял, градът някак се връщаше до онази първа утрин, когато небето е било синьо, а надеждата — възможна. Болката в Ад бе особено силна заради всичко онова, което е било изгубено.
Нямаше представа дали Мая е жива, но не изглеждаше, че цикълът на унищожение е завършил. Светлина се процеждаше през дебелия слой облаци, покриващ небето. Миришеше на изгоряла гума, улиците бяха покрити с пепел. Накъдето и да погледнеше, виждаше надраскани по стени и тротоари думи и числа. X пресича небето. Грийн 55. Това е мястото. Не забравяй. Някои от надписите очертаваха определени територии или владения, съществували в миналото — също като знаците на бандите в неговия свят. Но повечето графити бяха оставени от хора, които вярваха, че ще се преродят в нов цикъл. Преди да умрат, бяха оставили следи и кодирани напътствия към скривалища и скътани оръжия.