— Дойдох тук да намеря Мая.
— Имаш предвид демона ли? Така я наричат вълците. Виждал съм я на два пъти, отдалеч. Носи меч и върви по средата на улицата.
— Как мога да я намеря?
— Защо ти е? Тя ще те убие. Може би някога е била добра в сърцето си, но добротата не може да съществува тук.
— Не вярвам на това.
Господин Келсо се разсмя.
— Тя убива всички. Без изключение. Чух да казват, че била изгубила очите си. Вместо тях имала сини камъчета.
— Можете ли да ме заведете при нея?
— И каква ще е ползата ми? Можеш ли да ме измъкнеш оттук?
— Не мога да обещая — тихо отвърна Гейбриъл. — Аз съм от друг свят, но вашият живот е започнал тук.
— Но не съм като останалите. Кълна се.
— Всеки има властта да взема определени решения в живота си. Ако мислите, че сте по-добър от останалите, докажете го. Може би действията ви ще ви освободят, когато всички бъдат унищожени и цикълът започне отново.
— Мислиш ли, че това е възможно? Наистина ли?
— Трябва да намеря Мая, господин Келсо. Ако искате да бъдете добър човек, можете да започнете, като ми помогнете.
Устните на Келсо потръпнаха, сякаш му беше мъчително да стои без покривало пред лицето си.
— Чух какво говореха вълците. Хванали демона в капан в някогашната библиотека. Сигурно вече са я убили.
— Заведете ме там.
— Щом искаш. — Келсо спусна воала пред лицето си и тръгна надолу по стълбите. — Напомняш ми за баща ти, Гейбриъл.
— Какво имате предвид?
— И той не ме излъга.
15.
Някога Мая бе възприемала живота си като история с начало, среда и край. Този хронологичен начин на мислене беше изчезнал при престоя й на острова. Макар да се криеше в развалините и да се биеше по улиците, никое от тези събития не бе свързано с миналото й. Имаше чувството, че гребе през блато, където се е провело страшно сражение. Понякога нечие тяло изплуваше на повърхността и тя виждаше лице, спомняше си име — и после лодката продължаваше с тласък напред и лицето отново потъваше в тинята и тръстиките.
Миналото избледняваше, но настоящият момент бе абсолютно ясен. Намираше се в капан на върха на колона — триетажна отломка от тухли и камъни в средата на полуразрушената библиотека. Светът й беше много малък — дървена маса, парче под с плочки и хранилище, в което се пазеха черни картонени кутии с рисунки на ангели. В началото на пленничеството си бе преровила всички илюстрации и бе открила, че всяко изображение е уникално. Имаше усмихнати доброжелателни ангели, а също така справедливи и строги, които поразяваха грешници с камшици и мечове.
Ако бяха хванали Пикъринг по време на патрул, вълците щяха веднага да го убият, но някогашният дамски шивач използва предателството си, за да си спечели известна закрила. Продължаваше да стои в остатъците от читалнята на третия етаж, като спеше под дървените маси и си топлеше консерви на един газен фенер. Когато в библиотеката се появяваше нов човек, бързаше да опише хитроумния си план и не пропускаше факта, че все още не е получил наградата си. С неговото окуражаване вълците хвърляха камъни и парчета бетон по Мая. Тя се оттегляше в хранилището, за да не я улучат, а мъжете я замерваха и крещяха ликуващо като футболни запалянковци.
Сега, докато си почиваше в хранилището, чу нещо тежко да се стоварва върху платформата. Надникна през вратата и видя, че вълците са спуснали парче парапет между стълба и читалнята. Някакъв брадат тип, въоръжен с дълга два и половина метра пика, стъпи на импровизирания мост и предпазливо тръгна към нея. За защита на лицето и тялото си беше пробил дупки в парчета почернели метални листове и ги бе завързал с връв. Самоделната броня дрънчеше при всяка крачка.
Без да вади меча от ножницата, Мая излезе от хранилището и небрежно отиде до ръба на площадката. Мъжът с металната маска крещеше заплахи и мушкаше с пиката към нея. Направи стъпка напред и леко се олюля. Мая го гледаше право в очите и когато той най-сетне навлезе в периметъра й, направи лъжливо движение надясно, приклекна и сграбчи пиката с въртеливо движение, от което високият мъж изгуби равновесие и падна от моста. Имаше няколко секунди за пищене, докато летеше осемнайсет метра към смъртта си. Вълците в читалнята спряха да ликуват и това й достави моментно удоволствие. Тя изрита края на парапета и той се сгромоляса с трясък далече долу.