Никой на острова не погребваше мъртвите. Тялото на брадатия още лежеше по очи върху купчина обгорено дюшеме. Примерът на бойните й умения като че ли намали атаките за известно време, но после бе организиран по-амбициозен план. В библиотеката се появи лидер — възрастен мъж с руса женска перука и тънък писклив глас, който непрекъснато даваше нареждания.
От покрити със сажди греди и дъски, намерени сред руините, вълците вдигнаха три кули. Изгубиха доста време, за да отрежат овъглените краища и да изправят с чукове огънатите пирони. Кулите бяха тромави на вид конструкции с всевъзможни подпори, за да не се разпаднат. Растяха бавно, докато не се оказаха на около три метра под убежището й. След като сковаха на върховете им равни платформи, вълците започнаха да правят дървени стълби.
Други мъкнеха камъни и тухли в читалнята и ги стоварваха на пода. За Мая не беше особено трудно да разбере плана на атаката — онези с камъните щяха да я принудят да отстъпи в хранилището, докато трите групи атакуват по стълбите. Уморена, тя седеше на ръба с меча в скута и наблюдаваше подготовката.
След като стълбите и камъните бяха готови, вълците свалиха парче от парапета и поставиха парчета дърво по напречниците, за да направят тесен мост. После спуснаха моста върху колоната с помощта на въжета, но този път Мая не го изрита. Щом искаха да се бият, тя беше готова.
Мъжът с перуката се появи в читалнята, облечен в широка черна дреха, стигаща до обувките му. Мая се запита дали това не е някаква религиозна одежда, но всичко стана ясно, когато мъжът направи няколко стъпки по моста. С перуката и черната роба приличаше на карикатурна версия на английски съдия.
— Някои от хората ми смятат, че си демон — каза мъжът. — Но сега те виждам добре и не забелязвам никакви рога на главата ти, нито пък закърнели криле.
Мая не отговори. Мъжът направи още една крачка и нагласи перуката си.
— Аз съм Съдията, новият владетел на този остров. Благодаря, че уби комисаря на патрулите. Това реши много от проблемите ми.
— Как може да си съдия? — попита тя. — Тук няма никакви закони.
— Не е вярно! Имаме един закон. И всички го следват: Всяка група ти човек, който има сила, може да убие или пороби по-слабия. — Съдията погледна надолу към последователите си. — Дори най-големият глупак тук разбира този закон. Всъщност глупаците го схващат по-добре от умните.
— И защо ми обясняваш това?
— В момента аз съм най-силният човек на острова. Това означава, че съм единственият, който може да спаси живота ти.
— Затова ли строиш кули и трупаш камъни?
— Убиването ти е алтернативен план. Много повече предпочитам да те имам като мой съюзник. Враговете ни в пристанищния район изклаха два мои патрула. Малка група предатели не би представлявала проблем за жена демон, която унищожава всичко по пътя си. Не е нужно да полагаш клетва за вярност — тя не би означавала нищо. Само покажи на другите, че приемаш властта ми. Мини по моста и ми предай оръжието си.
— И после ще ме предадеш.
Съдията се изсмя.
— Не си много умна за демон. Разбира се, че ще те предам — в крайна сметка. Но ти ще имаш шанса да организираш другите да предадат мен. Приемам тази възможност.
— А ако откажа предложението ти?
— Ще бъдеш убита тук, в библиотеката. Смъртта ти също има определени предимства. Ще покаже, че мога да унищожа всичко, дори и демон.
Съдията направи още стъпка напред и протегна ръка, сякаш Мая вече му предаваше меча си.
— Хайде, побързай. Не ми губи времето. Не е нужно да ми се доверяваш, но въпреки това можем да се договорим. Един от най-забележителните аспекти на този свят е, че можем да работим с хората, които ненавиждаме.
— Харесва ми, където съм. Защо да се махам?
— Ще получиш храна, подслон и други облаги. Ще ти дам един пример.
Съдията размърда пръсти като клиент в ресторант, който иска сметката, и двама от последователите му излязоха от читалнята и изчезнаха надолу по стълбите. Минута по-късно се върнаха, като влачеха пленник. Пикъринг.
Бяха запушили устата му с парцал, но той въпреки това се опитваше да говори. Въртеше недоволно глава. Не изглеждаше ядосан, просто сякаш отчаяно искаше да обясни гледната си точка.
— Тази хлебарка те предаде и се фукаше с това — каза Съдията. — Сигурен съм, че те е ядосал, но какво да направим? Това е животът.
На врата на Пикъринг имаше примка. Двамата вълци вързаха въжето за една маса. Съдията не виждаше причина да казва името на пленника или да обявява наказанието му; просто кимна и хората му метнаха Пикъринг през ръба на платформата. Тялото се гърчи няколко секунди, после се залюля като махало.