— Откъде знаете, че са приятели? — попита Майкъл.
— Така смяташе генерал Наш. Според него съобщенията са от високоразвита цивилизация от някой от другите светове. Всеки, който ни дава такива полезни технически данни, би трябвало да се приема като приятелски настроен.
Влязоха в контролната зала, претъпкана с монитори и конзоли, по които светеха червени и зелени светлини. Един прозорец гледаше към много по-голямо помещение, където някаква жена с покрита коса и двама млади мъже с лабораторни престилки тестваха квантовия компютър.
Самият компютър на външен вид не представляваше нищо особено — стоманена кутия с размерите на пиано. Към основата му бяха прикрепени дебели захранващи кабели, а по страните му имаше и по-тънки.
— Това ли е квантовият компютър? — попита Майкъл. — Изглежда много по-различен от онзи, който си спомням.
— Подходът е съвсем различен — обясни Дреслър. — Старата версия се основаваше на електрони в свръхохладен хелий. Този използва осцилиращо магнитно поле за контролиране на спина на отделните електрони. Те служат като кубити, или квантови битове, на машината.
— Тоест технологията е различна, но работи по същия начин?
— Да. Принципът е същият. Обикновеният компютър, без значение колко е мощен, съхранява и обработва информация на битове, които съществуват само в едно от две възможни състояния — единица или нула. Кубитът обаче може да бъде единица, нула или суперпозиция на двете стойности едновременно, което позволява безкраен брой състояния. Това означава, че нашата машина може да прави сложни изчисления много пъти по-бързо от всеки съвременен компютър.
Майкъл пристъпи към кутията, но остана по-далеч от кабелите.
— И как това ни довежда до посланията от друга цивилизация?
— Според квантовата теория електроните могат да са на много места едновременно. Именно благодарение на това атомите в една молекула не се разпадат, когато се сблъскват. Електроните действат едновременно като частица и вълна — образуват нещо като облак, който свързва атомите. В момента нашите електрони кубити съществуват тук, вътре в машината, но могат и да „излязат“ за съвсем кратък момент.
— Но не могат просто да изчезнат — каза Майкъл. — Трябва да отидат някъде.
— Имаме основания да смятаме, че попадат в някакъв паралелен свят и после, когато бъдат наблюдавани, се връщат в нашата реалност. Ясно е, че нашите далечни приятели са проектирали много по-сложен квантов компютър. Те улавят частиците, пренареждат ги в съобщения и ни ги пращат обратно. Електроните сноват между световете толкова бързо, че можем да регистрираме само резултата, но не и самото движение.
Единият от младите мъже почука по стъклото. Дреслър кимна и включи интеркома.
— Проверихме системата три пъти — каза техникът. — Всичко е готово.
— Добре. Започваме. Доктор Асад, елате в контролната зала, ако обичате.
И Дреслър изключи интеркома. След секунди младата жена с покритата коса влезе при тях.
— Господин Кориган, това е доктор Асад. Родена е в Сирия, но е прекарала по-голямата част от живота си в Щатите. С позволението на господин Бун тя има червено ниво на достъп.
Доктор Асад се усмихна срамежливо, като избягваше погледа на Майкъл.
— За мен е чест да се запознаем, господин Кориган.
Всички насядаха и Дреслър започна да набира команди. Бун седна последен, но така и не се отпусна. Непрекъснато следеше ту хората в помещението, ту компютърния екран.
През първия час следваха установения протокол. Майкъл чуваше електрическо бръмчене, което започваше, спираше и започваше отново. Понякога бе толкова силно, че стъклото на прозореца започваше да вибрира.
Доктор Асад — кръглолика и със съвсем черни вежди — говореше със спокоен тон, докато тестваха различните нива на компютъра.
— Първите десет кубита работят. Сега активираме втората група.
Компютърът постепенно се събуждаше и осъзнаваше мощта си. Дреслър обясни, че машината е способна да се учи от грешките си и да подхожда към сложни задачи от различни ъгли. През втория час доктор Асад поиска от компютъра да използва алгоритъма на Шор — поредица инструкции, разделящи големи числа на прости множители. През третия час машината започна да изучава симетриите на нещо, наречено Е-8 — геометричен обект с 57 измерения. Към петия час мониторът потъмня за няколко секунди, след което изчисленията продължиха.