— Ако е здрав, защо не може да се върне? Порталът ли се е повредил?
Прозорците за връщане от миналото като правило бяха в тясна връзка с лунната фаза. Така че просто трябваше да се изчака, докато настъпи новолуние или пълнолуние, и човек можеше да се върне обратно в бъдещето точно в същия момент, в който преди това е тръгнал.
Имаше и други прозорци във времето, които не бяха зависими от фазите на луната. Те най-вече се намираха на скришни и потайни места, но старите знаеха местонахожденията на всяко едно от тях. Тези портали имаха недостатъка, че човек не можеше да се завърне в мига на тръгването си, а по-късно, тъй като времето в бъдещето бе продължило да тече паралелно с времето в миналото.
— Не, порталът на моста работи — рече Гастон. — Аз самият го използвах.
— И защо тогава той все още е там?
Лицето на Гастон се натъжи.
— Опасявам се, че той не иска да се върне.
— Какво искаш да кажеш с това „не иска да се върне“?
— Два пъти му изпратих послание, с което го молех да се срещнем при портала в уговорения час. Не дойде.
— Два пъти? — повторих изумено, за да се убедя, че съм чула правилно. — Искаш да кажеш, два цикъла на лунната фаза? Това означава ли, че е заседнал в миналото от един месец?
— Не, от три — поправи ме Гастон.
— Три?! — извиках шокирана. — Как можа да се случи това?
— След двете писмени съобщения, които му пратих, преди следващата смяна на лунната фаза отидох лично при него и го попитах защо не е дошъл, но той се направи, че не ме познава. Дори още по-лошо, каза, че ако не изчезна веднага, ще ме прониже с шпагата си.
— Казал ти е това! — попитах невярващо.
— Дословно. Кълна се. Нямам представа какво му е. Исках да опитам отново две седмици по-късно, ала бях възпрепятстван. — Той сви със съжаление рамене. — Изпити, както можеш да се досетиш.
— Какви изпити?
— Все още следвам. От тази работа човек не може да се издържа, тъй че покрай другото уча нещо разумно.
Имах чувството, че очаква повече заинтересуваност от моя страна.
— И какво учиш? — попитах учтиво, въпреки че щях да се пръсна от нетърпение.
— Немска филология! — засия той насреща ми.
— О, чудесно. — Похвалих го с престорено възхищение, въпреки че всичко в мен крещеше да изкопча повече информация за Себастиано. — Говориш езика наистина страхотно, почти без акцент. Как така избра да изучаваш немски?
— Имам приятелка немкиня. Тя е любовта на живота ми и живее в Берлин. След дипломирането ми искам да се преместя при нея и там да си намеря работа. — Гастон въздъхна дълбоко. — Никой не може да си представи колко са скъпи всичките тези пътувания със самолет и влак!
— О, напротив — казах разсеяно, мислейки за третия по важност въпрос. — Всъщност какво изобщо прави Себастиано във френското минало?
— Опасявам се, че е тайна.
— Не е за вярване! Това можеш да ми го кажеш! В края на краищата съм тук, за да го върна обратно! '
Гастон поклати глава със съжаление.
— Ако можех, наистина щях да ти кажа, но и аз самият не знам. Това е една от онези извънредни задачи, при които човек не знае предварително за какво става въпрос.
Това ми дойде като силен шамар. Веднъж аз самата имах такава задача. А именно първата ми беше нещо подобно. Можех да се върна обратно в настоящето едва след като изпълнех задачата си. Но глупавото бе, че в началото нямах никаква представа в какво точно се състоеше тя. Това, че трябваше да спася живота на един важен венециански политик и да отстраня няколко злодеи, се разбра едва по-късно. Тогава в продължение на седмици бях закотвена в миналото! Но имаше и по-лоши случаи, като например този на Клариса — една млада благородничка, с която се запознах през 1499 година във Венеция. Тя идваше от времето на Френската революция и повече от пет години бе блокирана там, работейки като прислужница, докато не успееше да разреши задачата си, която се състоеше в това, да спаси живота ми. Едва тогава можеше да се върне в своето време. Ала се бе влюбила в Бартоломео, пратеника от 1499 година. Тогава тя просто остана там и се омъжи за него.
Сетих се, че веднъж Хосе бе споменал за една извънредна задача. Ако Себастиано наистина бе блокиран в миналото, то е, защото трябваше да е на разположение и да се подготви за изпълнението ѝ. Не можеше да се върне, дори и да искаше. Сега отново си спомних, че Хосе не говореше за връщане, а за помощ.
Гастон изглеждаше угрижен.
— Аз му предложих помощта си, но той ме заплаши. Честно, той се държа ужасно! Ето защо трябва да говориш с него. В края на краищата си негова приятелка.