Хосе и Есперанца имаха скривалище с дрехи от различни епохи, дори Себастиано ми беше донесъл няколко костюма за нашите мисии, ала за този скок в миналото на Париж не можех да ги използвам. И тъй като Гастон не ми беше предоставил такива, аз се приземих точно както при първото ми пътуване — гола-голеничка, без дори и най-малкото парченце плат върху мен.
Изправих се с усилие, като придържах чаршафа да не падне. Намирах се в една тъмна уличка. Капаците на прозорците на къщите бяха затворени, надлъж и нашир не се виждаше жива душа. Само една котка изведнъж скочи от една стена и изсъска срещу мен, сякаш бях някое чудовище от сериала „Живите мъртви“.
Вече чувах гласовете по-ясно. Вероятно идваха от мястото, където се виждаха светлините на факлите. Един от тях беше на Гастон. Надникнах предпазливо иззад ъгъла на къщата и изпитах облекчение, когато го видях да стои там, с факла в ръка. Един тънък и висок като върлина мъж стоеше до него. Предположих, че е около двайсетте.
— Мадмоазел! — Той ми се поклони учтиво. — Аз съм Филип. Пратеникът на това време.
Кимнах.
— Казвам се Ана. — Тогава се обърнах към Гастон. — По всичко личи, че отново съм се събудила последна. Какво стана с Хенри и Мери?
— Вече се облякоха и са на път към новия им дом. Всичко е наред.
— О, много бързо. — В гърлото ми заседна буца. — Дали ще им е добре тук?
— Ще се чувстват превъзходно — увери ме Гастон. — Само най-доброто.
— Кой месец е? — Стори ми се доста топло, въпреки че бе посред нощ.
— Хм, не мога да ти кажа с точност. Филип?
— 28 юни 1625 година — каза Филип.
— О, лято. — Това беше добре, най-малкото нямаше да студувам. В миналото отопляването не само че беше крайно изостанало, ами на места напълно липсваше.
Гастон махна нетърпеливо към мен.
— Сега се облечи и да се омитаме от тук. Филип, дай ѝ нещата.
Филип ми подаде един вързоп с дрехи и се обърна учтиво, за да се облека необезпокоявано. Гастон също се обърна с гръб и започна нетърпеливо да се поклаща, докато аз припряно преглеждах дрехите, които ми даде Филип. Комбинезон, който приличаше на допотопна нощница, и една квадратно изрязана одежда, толкова неустоима колкото и стар картофен чувал. Дори Пепеляшка би отказала да я облече. Естествено, едва ли можех да имам специални изисквания — важното беше, че бързо и без чужда помощ успях да се навра в тях. В тази епоха, ако исках да облека някоя красива рокля с всевъзможните украси и финтифлюшки по нея, имах нужда от помощта на обучена прислужница. Но поне дрехите изглеждаха чисти, въпреки че горната боцкаше.
— Къде са обувките? — попитах, докато оставях чаршафа да се смъкне и обличах комбинезона. — Сега можете да се обърнете.
— Обувките ги забравих — рече плахо Филип.
— Няма нищо — отговори Гастон. — Сесил ще ѝ даде.
Навлякох горната торбеста дреха — адски боцкаше — вързах на кръста си съответното въже, изпълняващо ролята на колан, и се постарах да изглеждам спокойна.
— Мога да взема твоите обувки — казах на Гастон.
Те изглеждаха от класа, точно както и целият му външен вид. Очевидно и в миналото имаше бюджет. За него пратеникът беше приготвил само избрани и хубави дрехи: копринени чорапи, жакет и бермуди от кадифе, риза с дантелени ръкави и освен това елегантна шапка с пера — приличаше на принц от някоя пиеса на Шекспир.
Филип не беше облечен толкова изискано. По ризата му нямаше дантела, чорапите му бяха от памук, както и елечето, и панталонът му, въпреки това изработката им бе много добра. Той имаше слабо лице със сериозно изражение. Беше си свалил шапката, когато се появих преди малко. Русата му коса бе вързана на опашка.
— Може да вземете моите обувки, мадмоазел! — предложи ми той. — Вината е моя, че не бях добре подготвен.
— Филип е наш пратеник само от две преминавания — подхвърли Гастон.
Филип направи леко отчаяна гримаса.
— Безутешен съм поради моя пропуск.
— И обувките ви със сигурност са два пъти по-големи от моите — рекох аз. — Тези на Гастон има по-голяма вероятност да ми станат, но като за начало ще опитам без. Коя е Сесил?
— Младата дама, с която тази нощ ще поделите една стая. Там отиваме сега.
— Искам да отида при Себастиано — възразих аз. — И то веднага.
Гастон поклати глава.
— Това ще стане утре сутринта.
— Но…
— Имай ми доверие — прекъсна ме той. — Ако го вдигнем от леглото в този късен час, само ще предизвикаме ненужен шум. А трябва да избягваме всякакви скандали, знаеш го много добре.