— Внимавай, Джордж — каза с треперещ глас Мери.
— Ще внимавам. Много — каза прочувствено Джордж.
— А сега тръгвайте. Отвори вратата, Бела. Вие двамата, дръжте ръцете си над главите. Дамата първа, така. Аз ще вървя след вас. През антрето. Нагоре… — заповяда мъжът.
Подчиниха се. Какво друго можеха да направят? Мери се изкачи по стълбите с високо вдигнати ръце. Джордж я последва. Зад тях вървеше грамадният грубиян с пистолет в ръка.
Мери стигна до върха на стълбата и зави. В същия миг Джордж изненадващо ритна жестоко назад. Удари мъжа точно в корема и той се преметна надолу по стълбите. Джордж мигновено се обърна и скочи след него, коленичейки върху гърдите му. С дясната си ръка взе пистолета, който беше се изхлузил от ръката на другия при падането.
Бела изпищя и се шмугна през една врата със завеса. Мери изтича надолу по стълбите с бледо като хартия лице.
— Джордж, нали не си го убил?
Мъжът лежеше съвсем неподвижно. Джордж се надвеси над него и неохотно каза:
— Не мисля, че съм го убил, но със сигурност е победен.
— Благодаря на Бога. — Тя дишаше учестено.
— Много изкусно — каза Джордж с напълно заслуженоо самовъзхищение. — Много уроци могат да се научат от едно магаре. Е, какво ще кажеш?
Мери го дръпна за ръката и трескаво извика:
— Да се махаме. Бързо да се махаме.
— Ако имахме нещо, с което да завържем това приятелче. Дали не можеш да намериш въже или шнур? — попита Джордж, погълнат от собствените си планове.
— Не, не бих могла. И да се махаме, моля те… моля те, толкова съм изплашена — рече Мери.
— Няма от какво да се страхуваш. Аз съм тук — каза Джордж с мъжествена надменност.
— Скъпи Джордж, моля те, заради мен. Не искам да се замесвам. Моля те, нека да тръгваме.
Изисканият начин, по който промълви думите „заради мен“, сломи решителността на Джордж. Той позволи да го изведат от къщата и после бързо надолу по пътеката до чакащата ги кола. Мери едва промълви:
— Ти карай. Аз не се чувствам способна.
Джордж седна зад волана и каза:
— Но ние трябва да разберем цялата тази работа. Господ знае на какви долни постъпки е способен този зъл човек. Няма да намесвам полицията, ако не искаш да го правя, но ще опитам сам. Трябва да тръгна по следите им.
— Не, Джордж, не искам да го правиш.
— Да имаме такова първокласно приключение и ти да искаш да се откажа от него? За нищо на света.
— Нямах представа, че си толкова кръвожаден — каза разплакано Мери.
— Не съм кръвожаден. Не започнах аз. Тази проклета безочливост на приятелчето… Да ни заплашва с този странен пистолет. Между другото защо по дяволите, пистолетът не гръмна, когато го ритнах надолу по стълбите?
Спря колата и измъкна пистолета от страничния й джоб, където го беше оставил. След като го разгледа, подсвирна с уста.
— Е, по дяволите! Това нещо не е заредено. Ако знаех… — Той замълча, потънал в мисли. — Мери, това е много любопитна работа.
— Знам, че е така. Затова те моля да я забравиш.
— Никога! — заяви твърдо Джордж.
Мери изпусна сърцераздирателна въздишка и каза:
— Виждам, че ще трябва да ти обясня. И най-лошото е, че нямам и най-малка представа как ще го приемеш.
— Какво искаш да кажеш с това „да ми обясниш“?
— Виждаш ли, нещата стоят така — тя замълча. — Чувствам, че сега момичетата трябва да се поддържат, трябва да настояват да научат нещо за мъжете, с които се срещат.
— Е? — попита Джордж, който не разбираше нищо.
— И най-важното нещо за момичето е как ще се държи един мъж в критична ситуация — дали запазва присъствие на духа, смелост, съобразителност? Тези неща едва ли някога се научават, преди да е станало много късно. Критична ситуация може да възникне чак след като си била омъжена години наред. Всичко, което можеш да разбереш за един мъж, е как танцува и дали е добър при намирането на такси във влажна вечер.
— И двете умения са много полезни — отбеляза Джордж.
— Да, но човек иска да чувства, че мъжът е мъж.
— „Големите обширни пространства, където мъжете са мъже“ — цитира разсеяно Джордж.
— Точно така. Но в Англия няма обширни пространства. И затова човек трябва да създава изкуствени ситуации. Аз направих точно това.
— Да не би да искаш да кажеш…?
— Да. Онази къща, по стечение на обстоятелствата, наистина е моята къща. Отидохме там по план, а не случайно. А мъжът, този мъж, който едва не уби…
— Да?
— Той е Руб Уолас — филмовият артист. Знаеш ли, той играе роли на боксьори. Най-милият и най-нежният сред мъжете. Аз го ангажирах. Бела е съпругата му. Затова бях толкова уплашена, че си го убил. Разбира се, че пистолетът не беше зареден. Той е сценичен атрибут. О, Джордж, много ли си сърдит?