— Е, как върви строителството на социализма? — попита нахално представителят на свободомислещия вестник.
Кой знае как стана така, но към всички чужденци във влака се обръщаха учтиво, като добавяха към имената им: „мистър“, „хер“ или „сеньор“, а кореспондента на свободомислещия вестник наричаха просто Хайнрих, смятаха го за дрънкало и не се държаха сериозно с него. Поради това на поставения направо въпрос Паламидов отговори:
— Хайнрих! Напразно се трепете! Ей сега ще почнете пак да псувате съветската власт, което е скучно и неинтересно. И после ние можем да чуем същото от всяка зла бабичка по опашките.
— Съвсем не е същото — рече Хайнрих, — аз искам да разкажа библейската история за Адам и Ева. Ще ми позволите ли?
— Слушайте, Хайнрих, откъде така добре знаете руски? — запита го Сапегин.
— Научих го в Одеса, когато през хиляда деветстотин и осемнадесета година с армията на генерал фон Белц окупирах този чуден град. Тогава бях лейтенант. Вие навярно сте чували за фон Белц?
— Не само сме чували — каза Паламидов, — но сме го и виждали. Вашият фон Белц лежеше в своя златен кабинет в двореца на командуващия Одеския военен окръг с простреляна глава. Той се беше застрелял, когато научил, че във вашето отечество е избухнала революция.
При думата „революция“ господин Хайнрих се усмихна официално и рече:
— Генералът остана верен на клетвата си.
— Ами вие защо не сте се застреляли, Хайнрих? — запита някой от горната полица. — Какво стана с вашата клетва?
— Е, какво, ще слушате ли библейската история? — каза раздразнено представителят на свободомислещия вестник.
Обаче известно време все още него го мъчиха с въпроси около клетвата и чак когато той вече съвсем се обиди и се накани да си върви, съгласиха се да изслушат историята.
РАЗКАЗ НА ГОСПОДИН ХАЙНРИХ ЗА АДАМ И ЕВА— Имало, господа, в Москва един млад човек, комсомолец. Казвал се Адам. В същия град живеела и една млада девойка, комсомолката Ева. И ето че веднъж тези млади хора отишли да се разходят в московския рай — в Парка за отдих и култура. За какво са говорили там не знам. У нас младите хора обикновено говорят за любов. Но вашите Адам и Ева били марксисти и възможно е да са говорили за световната революция. Всеки случай получило се така, че като се разхождали по бившата Нескучна градина, те седнали на тревата под едно дърво. Не зная какво е било това дърво. Може би то е било дървото на познание доброто и злото. Но марксистите, както ви е известно, не обичат мистиката. По всяка вероятност на тях им се сторило, че то е обикновена офика. Както разговаряли, Ева откъснала от дървото една клонка и я подала на Адам. Но не щеш ли, появил се един човек, когото лишените от въображение млади марксисти взели за пазача на градината. А в същност той бил по всяка вероятност ангел с огнен меч. С ругатни и подвиквания ангелът повел Адам и Ева към канцеларията, за да им състави акт за повредите, нанесени на градинското стопанство. Това нищожно битово произшествие отвлякло младите хора от висшата политика и Адам видял, че пред него стои нежната Ева, а Ева забелязала, че пред нея стои мъжественият Адам. И младите хора се залюбили. След три години те вече имали двама сина.
Когато стигна до това място, господин Хайнрих неочаквано млъкна и взе да пъха в ръкавите си меките раирани маншети.
— Е, и после? — попита Лавуазиян.
— А после — каза гордо Хайнрих — нарекли единия син Каин, а другия — Авел и след известно време Каин ще убие Авел, Аврам ще роди Исак. Исак ще роди Яков и изобщо цялата библейска история ще започне отначало и никакъв марксизъм не ще може да попречи на това. Всичко се повтаря. Ще има и потоп, ще има и Ной с трима сина, и Хам ще обиди Ной, ще има и Вавилонска кула, която, господа, никога няма да бъде достроена. И така нататък. Нищо ново няма да се случи на този свят. Така че вие напразно се горещяхте за новия живот.
И Хайнрих, доволен, се облегна назад, като притисна със своя тесен като на херинга гръб дебелия добродушен писател.
— Всичко това би било прекрасно — рече Паламидов, — ако беше подкрепено с доказателства. Но вие не можете нищо да докажете. На вас просто ви се иска да е така. Няма защо да ви забраняваме да вярвате в чудеса. Вярвайте, молете се.
— А вие имате ли доказателства, че ще бъде иначе? — възкликна представителят на свободомислещия вестник.
— Имаме — отговори Паламидов, — едно от тях вие ще видите другиден при свързването на Източната магистрала.