— Какъв дявол ще снемеш сега! — продума печално фоторепортерът. — Всичкият ми магнезий отиде, инак естествено трябваше да се връщам.
Пътуването по Източната магистрала доставяше много радост на великия комбинатор. Всеки час го приближаваше към Северното градче, където се намираше Корейко. Харесваха на Остап и пътниците от специалния влак. Това бяха хора млади, весели, без следа от бюрократична налудничавост, с каквато се отличаваха неговите херкулесовски познати. За да бъде пълно щастието му, липсваха само пари. Подарените провизии той изяде, а за вагон-ресторанта трябваха пари в брой. Отначало, когато новите му приятели го мъкнеха с тях на обяд, Остап се оправдаваше с липсата на апетит, обаче скоро разбра, че така не може да се живее. Известно време се вглеждаше в Ухудшански, който по цял ден прекарваше в коридора до прозореца, гледаше телеграфните стълбове и птичките, които литваха от жицата. При това лека сатирична усмивка раздвижваше устните на Ухудшански. Той вдигаше глава и шепнеше на птиците: „Хвъркате ли? Тъй, тъй.“ Остап простря своето любопитство чак дотам, че дори се запозна със статията на Ухудшански „Да подобрим работата на магазинните комисии“. След това Бендер изгледа още веднъж от краката до главата чудноватия журналист, усмихна се криво и усетил познатото вълнение на ловец-любител, се затвори в купето.
Оттам той излезе едва след три часа, като държеше в ръце голям, разграфен като ведомост лист хартия.
— Пишете ли? — попита отпуснато Ухудшански.
— Специално — за вас — отвърна великият комбинатор. — Вие, забелязвам, през цялото време се терзаете от творчески мъки. Разбира се, да пише човек е много трудно. Като стар писач на уводни и ваш събрат по перо, аз мога да засвядетелствувам това. Но аз изобретих такова нещо, което ще ви избави от необходимостта да четете, докато ви облее потният вал на вдъхновението. Ето го. Ако обичате, погледнете.
И Остап протегна на Ухудшански един лист, на който беше написано:
ТЪРЖЕСТВЕН КОМПЛЕКТ НЕЗАМЕНИМО ПОМАГАЛО ЗА СЪЧИНЯВАНЕ НА ЮБИЛЕЙНИ СТАТИИ, ПРАЗНИЧНИ ФЕЙЛЕТОНИ, А СЪЩО ТАКА И НА ПАРАДНИ СТИХОТВОРЕНИЯ, ОДИ И ТРОПАРИ РАЗДЕЛ 1. РЕЧНИКСЪЩЕСТВИТЕЛНИ
1. Възгласи
2. Трудещи се
3. Зора
4. Живот
5. Маяк
6. Грешки
7. Стяг (знаме)
8. Ваал
9. Молох
10. Лакей
11. Час
12. Враг
13. Ход
14. Вал
13. Пясъци
16. Скок
17. Кон
18. Сърце
19. Минало
ПРИЛАГАТЕЛНИ
5. Индустриален
6. Стоманен
7. Железен
1. Империалистически
2. Капиталистически
3. Исторически
4. Последен
ГЛАГОЛИ
1. Пламтя
2. Вдигам (се)
3. Разкривам
4. Аленея
5. Развявам (се)
6. Извършва (се)
7. Пея
8. Клеветя
9. Скърцам
10. Заплашвам
ХУДОЖЕСТВ. ЕПИТЕТИ
1. Злобен
2. Зъбат
ДРУГИ ЧАСТИ НА РЕЧТА
1. Девети
2. Дванадесети
3. Нека!
4. Напук!
5. Напред!
(Междуметия, предлози, съюзи, запетаи, многоточия, удивителни знаци и кавички и т.н.).
3абел. Запетаи се поставят пред „че“, „който“ и „ако“. Многоточия, удивителни знаци и кавички — където е възможно.
РАЗДЕЛ II. ТВОРЧЕСКА ЧАСТ (Състоял се изключително от думите на раздел 1-ви)§ 1. УВОДНА СТАТИЯ
Деветият валИзточната магистрала — това е железен кон, който, вдигайки със стоманен скок пясъците на миналото, извършва хода на историята, разкривайки ново зъбовно скърцане на клеветещия враг, върху който вече се издига деветият вал, заплашващ с дванадесетия час, последния час за лакеите на империалистическия Молох, този капиталистически Ваал, но, въпреки грешките, нека аленеят, а също така и да се развяват стяговете пред маяка на
индустриализацията, пламтящ под възгласите на трудещите се, под песента на чиито сърца се разкрива зората на новия живот: напред!
§ 2. ХУДОЖЕСТ. ОЧЕРК-ФЕЙЛЕТОН
Нека!…— Напред!
Той пламти под възгласите на трудещите се…
Той разкрива зората на новия живот…
— Маяк!
Индустриализация!
Нека има отделни грешки. Нека. Но затова пък как аленеят… как летят… как се развяват… тези стягове! Тези знамена!…
— Нека съществува Ваал на капитализма! Нека съществува Молох на империализма! Нека!
Но върху лакеите вече се вдига:
— Последният вал!
— Деветият час!
— Дванадесетият Ваал!
Нека клеветят. Нека скърцат със зъби. Нека се разкрива злобният зъбат враг!
Извършва се исторически ход. Пясъците на миналото се вдигат от скока на стоманата.
Това е „железният“ „йон“!…
Това е:
— Източната!
— Магистрала!
„Пеят сърцата“…
§ 3. ХУДОЖЕСТВ. СТИХОТВОРЕНИЕ
А) ТРИНАДЕСЕТИЯТ ВААЛ Сърцето ней сред гръмки дни, трепти лъчист маяк. Индустриален плам, сияй напук на злобен враг. С железен кон лети напред историята днес, трудещите се грешки вред сега разкриват с чест. Възправя се последен час. Алей девети вал, пламти дванайсетият час за теб Молох — Ваал! Б) ИЗТОЧЕН ВАРИАНТ Цъфти урюк сред гръмки дни, пламти в зори кишлак. А сред аръци и лехи разхожда се ишак. АЗИАТСКИ ОРНАМЕНТ