— За съжаление строим само на колективи и организации.
— На кооперативни, обществени и държавни? — запита Бендер с болка в гласа.
— Да, за тях.
— А аз?
— Вие си стройте сам.
— Да, но откъде ще взема камъни, мартинки? Най-сетне первази за дюшемето?
— Все някак ще намерите. Макар и да е трудно. Контингентите вече са разпределени по заявките на промишлеността и кооперациите.
По всяка вероятност тъкмо това беше причината за безобразното нощно перчене.
Легнал, Остап извади бележника си и започна да пресмята разходите от момента, когато бе получил милиона. На първата страница беше записано:
Камила.......180 р.
Овен..........30 р.
Кумис..........1 р. 75 коп.
———————————————————————————
Всичко 211 р. 75 коп.
По-нататък не беше по-добре. Шуба, соус, железопътен билет, пак соус, пак билет, три чалми, купени за черни дни, файтонджии, ваза и най-различни дреболии. Ако не се смятат петдесетте хиляди на Балаганов, които не му донесоха щастие, милионът си беше на мястото.
„Не позволяват на човек да прави капитални вложения — възмущаваше се Остап. — Не позволяват! Може би трябва да заживея интелектуален живот като моя приятел Лоханкин? В края на краищата материални ценности вече натрупах, трябва да трупам по мъничко и духовни ценности. Трябва незабавно да си изясня в какво се състои смисълът на живота.“
Той си спомни, че във вестибюла на хотела по цял ден се тълпяха девойки, които чакаха да поговорят с пристигналия индуски философ за душата.
„Ще отида при индуса — реши той, — ще науча най-сетне в какво се състои работата. Наистина това е галфонство, но друг изход няма.“
И както си беше със смачкан костюм, без да се разделя с куфара, Бендер слезе на втория етаж и почука на вратата на великия човек. Отвори му преводачът.
— Философът приема ли? — запита Остап.
— Зависи кого — отговори преводачът вежливо. — Вие частно лице ли сте?
— Не, не — изплашено рече великият комбинатор — аз съм от една кооперативна организация.
— С група ли сте? Колко души сте? Защото, знаете ли, на учителя му е трудно да приема всички отделни лица. Той предпочита да беседва…
— С колектив ли? — поде Остап. — Тъкмо мен колективът ме е упълномощил да разреша един важен принципиален въпрос за смисъла на живота.
Преводачът изчезна и след пет минути се върна. Той дръпна завесата и каза официално:
— Нека влезе кооперативната организация, желаеща да научи в какво се състои смисълът на живота.
Великият философ и поет, с кафяво кадифено расо и със също такъв калпак, седеше в кресло с високо и неудобно резбовано облегало. Лицето му беше мургаво и нежно, а очите — черни като на подпоручик. Брадата му, бяла и широка, закриваше гърдите му като нагръдник за фрак. Стенографката седеше в краката му. Двамата преводачи, индус и англичанин се настаниха от двете му страни.
Щом видя Остап с куфара, философът се размърда на креслото и разтревожен, зашепна нещо на преводача. Стенографката взе да записва бързо, а преводачът се обърна към великия комбинатор.
— Учителят желае да узнае дали куфарът на посетителя не съдържа песни и саги и дали посетителят не се кани да му ги прочете на глас, понеже на учителя са му прочели вече много песни и саги и той повече не може да ги слуша.
— Кажете на учителя, че саги няма — учтиво отвърна Остап.
Черноокият старец се разтревожи още повече, заговори оживено и започна уплашено да сочи куфара с пръст.
— Учителят пита — започна преводачът — дали посетителят няма намерение да се настани в неговата стая, защото при него никога досега не са идвали с куфар.
И едва след като Остап успокои преводача, а преводачът — философа, напрежението мина и беседата започна.
— Преди да отговори на вашия въпрос за смисъла на живота — каза преводачът, — учителят желае да каже няколко думи за народното образование в Индия.
— Предайте на учителя — съобщи Остап, — че проблемата за народното образование ме вълнува от детинство.
Философът затвори очи и започна бавно да говори. Първия час той говори на английски, а втория — на бенгалски. Понякога започваше да пее с тих приятен глас, а веднъж дори стана и като понадигна расото, направи няколко танцови движения, които, изглежда, изобразяваха игри на учениците в Пенджаб. След това седна и отново затвори очи, а Остап дълго слуша превода. Отначало Остап кимаше вежливо с глава, после загледа сънливо през прозореца и най-подир започна да се развлича — прехвърляше в джоба си дребните пари, любуваше се на пръстена и дори доста явно намигна на хубавичката стенографка, след което тя още по-бързо зашари с молива.