— Стига — каза Остап, — златният телец не е за мен. Нека ги вземе, който иска. Нека милионерствува на воля!
Той се огледа и като видя, че никой няма наоколо, хвърли куфара върху чакъла.
— Заповядайте — продума той, като се обръщаше към черните кленове, и се поклони.
Тръгна по алеята, без да се обръща. Отначало вървеше бавно, с крачка на разхождащ се човек, после сложи ръце в джобовете си, защото изведнъж те взеха да му пречат, и усили ход, за да надвие колебанието. Той се насили да свие зад ъгъла и дори да запее една песенчица, но само след минута вече тичаше назад. Куфарът лежеше на предишното си място. Обаче от насрещната страна към него се приближаваше, като се навеждаше и протягаше ръце, един гражданин на средна възраст и със съвсем обикновена външност.
— Къде си тръгнал? — развика се Остап още отдалече. — Ще ти кажа аз как се задигат чужди куфари! Една секунда човек не може да го остави! Безобразие!
Гражданинът сви недоволно рамене и се отдръпна. А Бендер отново се потътри със златния телец в ръце.
„Какво да правя сега? — размисляше той. — Как да се разпоредя с това проклето богатство, което ме обогатява само с морални мъки? Дали да го изгоря?“
На тази мисъл великият комбинатор се спря с удоволствие.
„Тъкмо в стаята ми има камина. Да ги изгоря в камината! Величествено! Постъпка на Клеопатра! В огъня! Пачка след пачка! Какво ще се занимавам с тях? Не, глупаво е! Да гориш пари — това е перушанство! Перчене! А какво мога да направя с тях освен едно непманско лапане? Глупаво положение! Завеждащ музея се кани с триста рубли Лувър да направи, всеки колектив на някакви работници по водния транспорт или кооперативна корпорация на драмписатели за един милион може да построи полунебостъргач с плосък покрив за лекции на чист въздух. А Остап Бендер, потомъкът на еничарите, нищичко не може да направи! Ето че класата-хегемон притисна милионера-едноличник!“
Великият комбинатор тичаше по алеите, сядаше на циментения парапет и гледаше сърдито полюляващия се отвъд вълнолома параход и мислеше как да постъпи с милиона.
„Не, ще трябва да се откажа от пожара. Да гориш пари е малодушно и неграциозно. Трябва да се измисли някакъв ефектен жест. Дали да основа стипендия на името на Балаганов за учащите се задочно в радиотехникума? Да купя пет-десет хиляди сребърни лъжички, да отлея от тях конна статуя на Паниковски и да я поставя на гроба му? Да инкрустирам «Антилопа» със седеф? А може би…“
Великият комбинатор скокна от парапета, озарен от нова мисъл. Без да се бави нито минута, той напусна булеварда и като издържаше твърдо фронталните и странични напори на вятъра, тръгна към пощата.
По негова молба там зашиха куфара в рогозка и го вързаха на кръст с въже. Получи се наглед простичка пратка, каквито пощата приема всекидневно с хиляди и в каквито гражданите изпращат на своите роднини свинска мас, сладко или ябълки.
Остап взе химическия молив, замахна възбудено с него във въздуха и написа:
Ценна
ДО НАРОДНИЯ КОМИСАР НА ФИНАНСИТЕ
МОСКВА
И пратката, хвърлена от ръката на якия пощаджия, тупна върху купчината овални денкове, торбички и сандъчета. Докато лъхаше квитанцията в джоба. Остап видя, че едно тромаво старче с бели светкавици на петлиците вече откарва с количка в съседната зала неговия милион заедно с останалия багаж.
— Заседанието продължава — рече великият комбинатор, — този път без участието на депутата на лудите аграрци О. Бендер.
Дълго стоя той под арката на пощата, като ту одобряваше своята постъпка, ту съжалявате за нея. Вятърът се пъхна под мушамата му. Стана му студено и той с огорчение си спомни, че не може да си купи втора шуба.
Точно пред него за миг се спря една девойка. Тя дигна глава, погледна бляскавия циферблат на часовника на пощата и отмина. Беше с мъхнато палтенце, по-късо от роклята, и синя барета с детски помпон. С дясната си ръка придържаше отмятаната от вятъра пола на палтото. Сърцето на капитана трепна още преди да познае Зося и той закрачи след нея по мокрите плочи на тротоара, като неволно се държеше на известно разстояние. Понякога минувачи закриваха девойката и тогава Остап слизаше на паважа, като се взираше в Зося отстрана и обмисляше тезисите за предстоящото обяснение.
На ъгъла Зося се спря пред един галантериен павилион и започна да разглежда кафявите мъжки чорапи, които се люлееха на една връвчица. Остап взе да патрулира наблизо.