Но тогава великият комбинатор взе да дрънка такива жалостиви дивотии, че служащият по съобщенията отиде в другата зала да търси пратката на бедния студент. Мълчаливата досега опашка веднага нададе вик. Хулеха всякак великия комбинатор, че не познава пощенските закони, а една гражданка дори го ощипа в гнева си.
— Никога вече не правете така — строго рече пощенецът, като метна на Бендер куфарчето му.
— Никога няма да го направя! — заяви капитанът. — Честна студентска дума!
От вятъра тракаха покривите, люлееха се лампите, сенки се движеха по земята, а дъждът пресичаше проекционните лъчи на автомобилните прожектори.
— Стига психологически ексцеси — каза радостно Бендер, — стига преживявания и самобичувалия. Време е да започна трудов буржоазен живот. В Рио де Жанейро! Ще купя плантация и ще изпиша като маймуна Балаганов. Нека бере банани за мен!
(обратно)Глава XXXVI Кавалерът на ордена „Златното руно“
Някакъв странен човек вървеше една нощ през лъките край Днестър. Той беше грамаден и безформено дебел. На него плътно лежеше брезентов балахон30 с вдигната качулка. Покрай тръстиковите участъци и под разперените клони на овощните дървета странният човек се движеше на пръсти като в спалня. Понякога той се спираше и въздъхваше. Тогава под балахона се чуваше звекане, каквото издават удрящи се един в друг металически предмети. И всеки път след това във въздуха увисваше тънък, извънредно нежен звън. Веднъж странният човек се препъна в един мокър корен и падна по корем. Тогава се чу такъв силен звук, сякаш рицарски доспехи бяха паднали върху паркет. И дълго след това странният човек не ставаше от земята, като се взираше в тъмното.
Шумеше мартенска нощ. От дърветата капеха и тупаха по земята тежки аптекарски капки.
— Проклето блюдо! — пошепна човекът.
Той стана и измина пътя до самия Днестър без приключения. Повдигнал полите на дрехата си, човекът се свлече от брега и губейки равновесие по омекналия лед, затича към Румъния.
Великият комбинатор се готви цялата зима. Той купуваше северноамерикинеки долари с ликове на президенти с бели букли, златни часовници и табакери, венчални пръстени, брилянти и други скъпоценни неща.
Сега той носеше седемнадесет масивни табакери с монограми, орел и гравирани надписи:
„На директора на Руско-карпатската банка
и благодетеля Евсей Рудолфович Полуфабрикант
по случай годишнината
на неговата сребърна сватба
от признателните му колеги“.
„На тайния съветник М. И. Святотацки
след завършване на сенаторската ревизия
от чиновете на Черноморското градоначалство“.
Но най-тежка от всички беше табакерата с посвещение:
„На господин пристава на Алексеевския участък
от благодарните евреи с търговско звание“.
Под надписа имаше пламтящо емайлово сърце, пробито със стрела, което, разбира се, трябваше да символизира обичта на евреите с търговско звание към господин пристава.
Джобовете му бяха натъпкани с цели връзки, нанизани като гевречета венчални халки, пръстени и гривни. На гърба му в три реда висяха на здрави върви двадесет чифта златни часовници. Някои от тях предизвикателно цъкаха и на Бендер се струваше, че по гърба му лазят насекоми. Между тях имаше подарени екземпляри, за което свидетелствуваше надписът върху капака:
„На любимия ми син Серьоженка Кастраки
по случай издържаните изпити
за диплома за зрелост“
Над думата „зрелост“ с карфица беше надраскана думата „полова“. Това беше направено, види се, от приятелите на младия Кастраки, също такива двойкаджии като него. Остап дълго не искаше да купи този неприличен часовник, но в края на краищата го взе, тъй като твърдо беше решил да вложи целия милион в скъпоценности.
Изобщо зимата мина в големи грижи. Брилянти великият комбинатор намери само за четиристотин хиляди; валута, включително и някакви съмнителни полски и балкански пари, успя да намери само за петдесет хиляди. За останалата сума стана нужда да накупи тежести. Особено трудно му беше да се предвижва със златното блюдо на корема. Блюдото беше голямо и овално като щит на африкански вожд и тежеше двадесет фунта. Мощният врат на капитана се превиваше под тежестта на един архиерейски нагръден кръст с надпис:
който беше взет от бившия иподякон на катедралната черква гражданина Самообложенски. Върху кръста на прекрасна лента висеше орденът „Златното руно“ — излято овне.
Този орден Остап купи от един чудноват старик, който може би е бил дори велик княз, а може би и камердинер на велик княз. Старикът искаше невероятно висока цена, като сочеше, че такъв орден имат само няколко души в света, и то повечето от тях короновани особи.