Но Остап вече беше взел решение.
— Хвърли птицата! — викна той на Паниковски и като се обърна към шофьора, добави: — Бавен ход.
Паниковски незабавно се подчини. Гъската недоволно стъпи на крака, почеса се и като че нищо не беше станало, тръгна назад за града.
— Качвайте се — предложи Остап, — дявол да ви вземе! Но повече да не грешите, инак ще ви отскубна ръцете.
Преплитайки крака, Паниковски се хвана за каросерията, после натисна корем на ръба, прехвърли се в колата като къпещ се в лодка и падна на пода, тракайки с ръкавелите.
— Пълен ход! — изкомандува Остап. — Заседанието продължава. Балаганов натисна тромбата и от медната фуния се изтръгнаха старомодни, весели, внезапно секващи звуци:
Матчиш е прелестен танц. Тарата… Матчиш е прелестен танц. Тарата…И „Антилопа Гну“ се измъкна в открито поле, на път за варела с авиационен бензин.
(обратно)Глава IV Обикновеното куфарче
Един човек без шапка, със сив дочен панталон, кожени сандали, обути на бос крак по монашески, и бяла риза без яка, наведе глава и излезе от ниската портичка на дом номер шестнайсети. Като се намери на тротоара, постлан със синкави каменни плочи, той се спря и рече тихо:
— Днес е петък. Значи, пак трябва да се ходи на гарата.
Като произнесе тези думи, човекът със сандалите бързо се обърна. Стори му се, че зад гърба му стои гражданин с цинкова мутра на шпионин. Но улица „Малая Касателная“ беше съвсем пуста.
Юнското утро току-що започваше да се оформя. Акациите потрепваха и ронеха върху плоските камъни студена оловна роса. Уличните птички чуруликаха някаква весела дивотия. В дъното на улицата, долу, зад покривите на къщите, пламтеше изляното, тежко море. Млади кучета се катереха по сандъците за боклук, като се озъртаха жално и дращеха с нокти. Часът на портиерите вече бе минал, часът на млекарките още не бе настъпил.
Беше онзи промеждутък между пет и шест часа, когато портиерите, намахали се до втръсване с бодливите метли, вече са се разотишли по своите шатри, в града е светло, чисто и тихо като в Държавната банка. В такъв момент ти се иска да плачеш и да вярваш, че мътеницата наистина е по-полезна и по-вкусна от хлебната ракия; ала долита вече далечен тътнеж: млекарките слизат със своите бидони от излетните влакове. Ей сега те ще се втурнат в града и на площадките на черните входове ще захванат обикновената кавга с домакините. За миг ще се покажат работници с торбички и веднага ще се скрият в заводските врати. От фабричните комини ще забълва дим. А после върху нощните масички ще заподскачат от злоба и ще зазвънят като звънчета на тройка безчет будилници (на фирмата „Павел Буре“ — по-тихо, на тръста за фина механика — по-силно) и ще замучат сънените съветски служащи, падайки от високите момински креватчета. Часът на млекарките ще свърши, ще настъпи часът на чиновническия народ.
Ала беше още рано, служащите още спяха под своите фикуси. Човекът със сандалите прекоси целия град и не срещна почти никого из пътя си. Той вървеше под акациите, които изпълняваха в Черноморск някои обществени функции: на едни висяха сини пощенски кутии с герба на ведомството (плик и светкавица), за други пък бяха приковани тенекиени легенчета с вода за кучетата.
Човекът със сандалите пристигна на Приморската гара в момента, когато оттам излизаха млекарките. Като се блъсна няколко пъти силно в техните железни рамене, той се приближи до помещението за съхраняване на ръчен багаж и подаде квитанция. Чиновникът от гардероба погледна квитанцията с неестествена строгост, приета само по железниците, и веднага подаде на предявителя неговото куфарче. От своя страна предявителят отвори кожената си кесийка, извади оттам с въздишка една монета от десет копейки и я сложи на тезгяха на гардероба, направен от шест стари, излъскани от лактите релси.
Когато излезе на площада пред гарата, човекът със сандалите остави куфара на паважа, огледа го внимателно от всички страни и дори попипа бялата му ключалка от ръчна чанта. Това беше най-обикновено куфарче, склепано от дърво и облепено с изкуствен фибър.
Тъкмо в такива куфарчета по-младите пътници носят памучни чорапи „Скетч“, две смени толстовки, мрежа за коса, гащета, брошурата „Задачите на комсомола в село“ и три твърди смачкани яйца. Освен това в един ъгъл непременно се намира нечисто бельо, завито на топка с вестник „Икономически живот“. По-старите пътници пазят в такъв куфар комплектуван костюм и отделно към него панталони от кариран плат, известен под името „Стогодишнината на Одеса“, презрамки с машинки, домашни пантофи с езичета, флакон троен одеколон и бяло марсилско одеяло. Трябва да отбележим, че и в този случай в ъгъла има нещо, завито в „Икономически живот“. Но това вече не е мръсно бельо, а анемична варена кокошка.