— Не грачете — каза Чеважевска. — Вечно той разваля настроението.
— Все пак жалко за Берлага — обади се Драйфус, като се завъртя на своето въртящо се столче с лице към компанията.
Компанията мълчаливо се съгласи с Драйфус. Единствен само Лапидус-млади се усмихна загадъчно. Разговорът мина на друга тема — за поведението на душевно болните; заговориха за маниаците, разказани бяха няколко истории за прочути луди.
— Аз например — възкликна Сахарков — имах луд чичо, който си въобразяваше, че е едновременно Аврам, Исак и Яков! Представяте ли си какъв шум вдигаше!
— Трябва само да се учудваме — рече с тенекиен глас старецът Кукушкинд, като бършеше бавно очилата си с пеша на сакото, — трябва само да се учудваме, че ние все още не сме си въобразили, че сме Аврам — старецът засумтя, — Исак…
— И Яков ли? — запита подигравателно Сахарков.
— Да! И Яков! — записка внезапно Кукушкинд. — И Яков! Именно Яков. Живееш в такова нервно време… Когато аз работех в банкерската къща „Сикоморски и Цесаревич“, тогава нямаше никаква чистка.
При думата „чистка“ Лапидус-млади трепна, взе Корейко под ръка и го отведе към грамадния прозорец, върху който с разноцветни стъкълца бяха изобразени двама готически рицари.
— Най-интересното за Берлага вие още не знаете — зашепна той. — Берлага е здрав като бик.
— Как? Значи, той не е в лудницата?
— Не, в лудницата е.
Лапидус се ухили тънко.
— В това е целият трик. Той просто се изплаши от чистката и реши да изчака тревожното време. Престори се на побъркан. Сега сигурно ръмжи и се хили. Това се казва шмекер. Просто да му завидиш!
— Какво, да не би родителите му нещо да не са в ред? Търговци ли са? Чужд елемент?
— И родителите му не са в ред, а и самият той, между нас казано, е имал аптека. Но кой е можел да знае, че ще има революция? Хората се нареждали, както могли — един имал аптека, друг фабрика дори. Лично аз не виждам нищо лошо в това. Кой е могъл да знае?
— Трябвало е да знае — рече хладно Корейко.
— Това казвам и аз — бързо поде Лапидус, — за такива няма място в съветско учреждение.
И като изгледа Корейко с ококорени очи, той се отдалечи към своята маса.
Салонът вече бе се изпълнил със служащи, от чекмеджетата бяха извадени еластичните металически линии, които лъщяха със сребърния блясък на херинга, сметалата с палмовите топки, дебелите тефтери, разграфени с розови и сини линии, и още много други малки и големи канцеларски принадлежности. Тезоименицки откъсна от календара вчерашния лист — започна новият ден и някои от служащите вече бе забил младите си зъби в дългия сандвич с овнешки пастет.
Седна на своята маса и Корейко. Като подпря загорелите си лакти на бюрото, той се залови да вписва записи в приходо-разходната книга.
Александър Иванович Корейко, един от най-дребните служители в „Херкулес“, се намираше в последния пристъп на младостта — той беше на тридесет и осем години. На руменото му като червен восък лице имаше жълти като пшеничен клас вежди и безцветни очи. И английските мустачки по цвят приличаха на узряла трева. Лицето му щеше да изглежда съвсем младо, ако не бяха грубите ефрейторски бръчки, които пресичаха бузите и шията. В службата си Александър Иванович се държеше като войник на свръхсрочна служба: не разсъждаваше, беше изпълнителен, трудолюбив, мижитурка и тъповат.
— Плах е някак си — говореше за него началникът на финансово-счетоводния отдел, — някак си покорен, предан някак прекалено. Щом се обяви подписка за заем — и той вече се натиска със своята едномесечна заплата. Пръв записва. А цялата му заплата — четиридесет и шест рубли. Бих искал да зная как кара с тези пари…
Александър Иванович имаше една чудесна особеност. Той мигновено умножаваше и делеше наум големи трицифрени и четирицифрени числа. Но това не освободи Корейко от репутацията му на тъповат момък.
— Слушайте, Александър Иванович — питаше го съседът му по маса, — колко правят осемстотин тридесет и шест по четиристотин двадесет и три?
— Триста петдесет и три хиляди шестстотин двадесет и осем — отговаряше Корейко, като се забавяше съвсем малко.
И колегата му не проверяваше резултата от умножението, тъй като знаеше, че тъповатият Корейко никога не греши.
— Друг на негово място кариера щеше да направи — казваха и Сахарков, и Драйфус, и Тезоименицки, и Музикант, и Чеважевска, и Борисохлебски, и Лапидус-млади, и старият глупак Кукушкинд, и дори избягалият в лудницата счетоводител Берлага, — а този е мухльо! Цял живот ще работи за четиридесет и шест рубли.