И естествено колегите на Александър Иванович, пък и самият началник на финансово-счетоводния отдел другарят Арников, и не само той, но дори и Серна Михайловна, личната секретарка на началника на целия „Херкулес“ другаря Полихаев — с една дума, всички щяха да останат крайно учудени, ако узнаеха, че Александър Иванович Корейко, най-смиреният от чиновниците, само преди един час пренасяше, кой го знае защо, от едната гара на другата куфар, и който имаше не панталон „Стогодишнината на Одеса“, не анемична кокошка и не някакви си „Задачи на комсомола в село“, а десет милиона рубли в нужда валута и съветски парични знаци.
През 1915 година еснафът Саша Корейко беше двадесет и три годишен безделник, един от онези, които справедливо наричаха запасни гимназисти. Той не завърши реалното училище, не се залови за никаква работа, кръстосваше булевардите и се прехранваше при родителите си. От военна служба го отърва чичо му, деловодител на войсковия началник, и поради това той без страх слушаше виковете на смахнатия вестникар:
— Последни телеграми! Нашите настъпват! Слава богу! Много убити и ранени! Слава богу!
По това време Саша Корейко си представяше своето бъдеще така: върви той по улицата и изведнъж по водосточната тръба, осеяна с цинкови звезди, край самата стена намира вишнев, скърцащ като седло кожен портфейл. В портфейла — много пари, две хиляди и петстотин рубли… А по-нататък всичко щеше да бъде извънредно хубаво.
Той така често си представяше как ще намери пари, че дори знаеше точно къде ще стане това. На улица „Полтавска победа“, в асфалтовия ъгъл, образуван от издатината на къщата, при осеяната със звезди тръба. Там лежи той, коженият благодетел, посипан лекичко със сух акациев цвят, близо до една сплескана угарка. Саша ходеше на улица „Полтавска победа“ всеки ден, но за голямо негово учудване портфейла го нямаше. Той ровеше боклука с гимназиалната си показалка и гледаше тъпо висящата до парадния вход емайлирана табелка —
И Саша като замаян се тътреше към къщи, тръшваше се на червения плюшен диван и мечтаеше за богатство, оглушавай от ударите на сърцето и пулса. Пулсът му беше дребен, зъл, нетърпелив.
Революцията през седемнадесета година прогони Корейко от плюшения диван. Той разбра, че може да стане щастлив наследник на непознати нему богаташи. Подуши, че сега по цялата страна се търкаля голямо количество изоставено злато, скъпоценности, прекрасни мебели, картини и килими, кожени палта и сервизи. Човек трябва само да не изпусне момента и по-бързо да грабне богатството.
Ала тогава той беше още глупав и млад. Пипна една голяма квартира, чийто собственик благоразумно бе заминал с френски параход за Константинопол, и заживя открито в нея. Цяла седмица той се ширеше в чуждия богат бит на изчезналия търговец, пиеше намерения в бюфета мискет, като се замезваше с купонна сельодка, мъкнеше на пазара разни дрънкулки и доста се учуди, когато го арестуваха.
От затвора излезе след пет месеца. От мисълта си да стане богат той не се отказа, но разбра, че тази работа става на тъмно, потайно и постепенно. Трябваше да надене отгоре си защитна кожа; и тя прилегна на Александър Иванович във вид на високи оранжеви ботуши, бездънни сини бричове и дългопол френч на работник по снабдяването.
В онова неспокойно време всичко, направено от човешките ръце, служеше по-зле, отколкото преди: къщите не спасяваха от студ, храната не засищаше, електричеството се запалваше само когато имаше голяма хайка за дезертьори и бандити, водопроводът докарваше водата само до първите етажи, а трамваите съвсем не работеха. Всички стихийни сили пък станаха по-зли и по-опасни зимите бяха по-студени, отколкото по-рано, вятърът беше по-силен, а простудата, която по-рано сваляше човек на легло за три дни, сега за същите тези три дни го умаряше. И млади хора без определено занятие на тумби скитаха из улиците и пееха разпасано песенчицата за парите, загубили своята цена:
Тичам към бюфета пак, в джоба нямам ни петак, развалете десет милиона…Александър Иванович с безпокойство виждаше как парите, които трупаше с големи хитрини, се превръщаха в нищо.
Тифът тръшкаше хората с хиляди. Саша търгуваше с крадени от склада медикаменти. Той спечели от тифа петстотин милиона, но за един месец курсът на парите ги превърна в пет милиона. От захар спечели милиард. Курсът превърна тези пари в прах.
През този период едно от най-успешните негови дела беше залитането на цял товарен влак с продоволствени стоки, който отиваше за Волга. Корейко беше комендант на влака. Влакът излезе от Полтава на път за Самара, но до Самара не стигна, а в Полтава не се върна. Той изчезна безследно по пътя. Заедно с него се изгуби и Александър Иванович.
(обратно)