Глава V Подземното царство
Оранжевите ботуши цъфнаха в Москва в края на 1922 година. Над ботушите властвуваше зеленикава бекеша с кожа от златна лисица. Вдигнатата овнешка яка, която приличаше от опакото на юрган, защищаваше от студа нахаканата мутра със севастополски полубакенбарди. На главата на Александър Иванович се кипреше прекрасен къдрав калпак.
А в Москва по онова време вече летяха новите мотори с кристални фарове, по улиците се движеха скорозрели богаташи в ермоловки от морски котки и в шубички, подплатени с шарени кожи „лира“. На мода излизаха островърхите готически обувки и чантите с ремъци и дръжки като на куфари. Думата „гражданин“ започваше да измества обикновената дума „другар“ и някакви млади хора, бързо схванали в какво именно се заключава радостта на живота, вече танцува ха в ресторантите уънстепа „Дикси“ и дори фокстрота „Цвете на слънцето“. Над града се носеше викът на файтонджиите и в голямата сграда на Наркоминдела2 шивачът Журкевич денонощно шиеше фракове за заминаващите в чужбина съветски дипломати.
Александър Иванович с учудване видя, че неговото облекло, което се считаше в провинцията белег на мъжественост и богатство, тук, в Москва, е отживяла старина и хвърля неблагоприятна сянка върху своя притежател.
Два месеца по-късно на Сретенския булевард бе открито ново заведение под фирмата „Промишлен артел за химически продукти «Реванш»“. Артелът разполагаше с две стаи. В първата висеше портретът на основоположника на социализма — Фридрих Енгелс, под който, усмихвайки се невинно, седеше самият Корейко в сив английски костюм с червена копринена нишка. Изчезнали бяха оранжевите ботуши и грубите бакенбарди. Бузите на Александър Иванович бяха добре избръснати. В задната стая се намираше производството. Там имаше две дъбови бъчви с манометри и водомерни стъкла, едната — на пода, другата — на галерията. Бъчвите бяха съединени с тънък маркуч от клизма, по който с енергично клокочене се лееше течност. Когато всичката течност преминаваше от горния съд в долния, в производственото помещение се явяваше едно момче с валенки. Като въздишаше не по детски, момчето изтребваше с кофа течността от долната бъчва, мъкнеше я на галерията и я изливаше в горната бъчва. Щом свършваше този сложен производствен процес, то отиваше в кантората да се грее, а от клизменото маркуче отново се чуваше хълцане: течността изминаваше своя познат път — от горния резервоар до долния.
Александър Иванович и сам не знаеше точно какъв вид химикали изработва артелът „Реванш“. Не му беше до химикалите. Работният му ден и без това беше уплътнен. Той ходеше от банка в банка да издействува кредит за разширяване на производството. В тръстовете сключваше договори за доставка на химически продукти и получаваше суровини по твърди цени. Получаваше и кредити. Доста много време му отнемаше препродажбата на получените суровини на държавните заводи по удесеторена цена, поглъщаха му много енергия и валутните сделки на черната борса край паметника на героите от Плевен.
Когато изтече една година, у банките и тръстовете се породи желание да научат доколко благотворно се е отразила върху развитието на промартела „Реванш“ дадената му финансова и суровинна помощ и не се ли нуждае този солиден частник още от някакво съдействие. Комисията, обкичена с учени бради, пристигна в артел „Реванш“ с три брички. В празната кантора председателят на комисията дълго се взира в равнодушното лице на Енгелс и чука с бастун по чамовия тезгях, за да се явят ръководителите и членовете на артела. Най-после вратата на производственото помещение се отвори и пред очите на комисията застана разплакано момче с кофа в ръка.
От разговора с младия представител на „Реванш“ стана ясно, че производството се намира в пълен ход и че стопанинът вече цяла седмица не е идвал. В производственото помещение комисията не стоя дълго. Течността, която така енергично клокочеше в клизмено то чревце, по вкус, цвят и химически състав напомняше обикновена вода, каквато в същност беше. Като се убеди в този невероятен факт, председателят на комисията каза: „Хм“ и погледна членовете, кои то също казаха: „Хм“. Сетне председателят с ужасна усмивка погледна момчето и запита:
— А ти на колко годинки си?
— Навърших дванадесет — отговори момчето.
И избухна в такива ридания, че членовете на комисията изтича ха навън, като се блъскаха един друг, настаниха се в бричките и заминаха съвсем объркани. Що се отнася до артел „Реванш“, всичките му операции бяха отнесени в банковите и тръстови книги към „Сметка загуби и печалби“, и то в онзи раздел на тази сметка, дето нито думичка не се споменава за печалби, а изцяло е посветен на загубите.