Същия ден, когато комисията води многозначителния разговор с момчето в кантората на „Реванш“, Александър Иванович Корейко слезе от спалния вагон за директни съобщения в една малка лозарска република, която се намираше на три хиляди километра от Москва.
Той отвори прозореца на стаята в хотела и видя градче сред оазис, с бамбуков водопровод, с негодна тухлена крепост, градче, оградено от пясъците с тополи и пълно с азиатски шум.
Още на другия ден той научи, че републиката е започнала да строи електрическа станция. Научи също така, че парите постоянно не стигали и че постройката, от която зависело бъдещето на републиката, можела да бъде спряна.
И солидният частник реши да помогне на републиката. Той отново влезе в оранжевите ботуши, сложи си тюбетейка и като грабна издута чанта, запъти се за управлението на строежа.
Срещнаха го не особено радушно; ала той се държеше твърде достойно, не молеше нищо за себе си и наблягаше главно на това, че идеята за електрифициране на изостаналите покрайнини е особено близка на сърцето му.
— За вашето строителство не стигат пари — говореше той. — Аз ще ви ги намеря.
И той предложи да се организира при строителството на електростанцията доходно помощно предприятие.
— Какво по-просто от това! Ще продаваме отворени картички с изгледи от строежа и така ще се сдобием с онези средства, от които толкова се нуждае постройката. Запомнете: вие нищо няма да давате, само ще получавате.
Александър Иванович смело сечеше въздуха с длан, думите му изглеждаха убедителни, проектът беше правилен и изгоден. След като се осигури с договор, според който той получаваше четвърт от всички печалби от предприятието за отворени картички, Корейко започна работа.
Най-напред потрябваха оборотни средства. Наложи се да ги вземат от парите, отпуснати за строежа на станцията. Други пари в републиката нямаше.
— Нищо — утешаваше той строителите, — запомнете: от този момент вие само ще получавате.
Александър Иванович инспектира на кон клисурата, дето вече се издигаха бетонните паралелепипеди на бъдещата станция, и с един поглед оцени живописните порфирови скали. След него пристигнаха с кола в клисурата фотографи. Те заобиколиха строежа със сглобяеми, коленчати стативи, скриха се под черните платна и дълго щракаха с апаратите. Когато всичко беше заснето, един от фотографите спусна платното и рече дълбокомислено:
— Разбира се, по-добре щеше да бъде станцията да се строи по-наляво, на фона на манастирските развалини. Там е много по-живописно.
А за отпечатването на картичките беше решено, колкото е възможно по-бързо да се построи собствена печатница. Пари, както и първия път, бяха взети от средствата за строежа. Ето защо някои работи на електростанцията трябваше да се ограничат. Но всички се утешаваха с това, че печалбите от новото предприятие ще позволят да се навакса загубеното време.
Печатницата строяха в същата клисура, срещу станцията. И в скоро време недалече от бетонните паралелепипеди на станцията се появиха бетонните паралелепипеди на печатницата. Постепенно буретата с цимент, железните пръти, тухлите и чакълът преминаха от единия край на клисурата в другия. След това направиха лек преход през клисурата и работниците — на новата постройка плащаха по-добре.
След половин година по всички железопътни спирки се появиха агенти-разпространители с раирани панталони. Те търгуваха с отворени картички, изобразяващи скалите на лозарската република, сред които се извършваха грандиозни работи. В летните градини, театрите, кината, на параходите и по курортите фризирани госпожички въртяха стъклените барабани на благотворителната лотария. Лотарията беше само печеливша — всяка печалба представляваше отворена картичка с изглед от електрическата клисура.
Думите на Корейко се сбъднаха — доходи течаха от всички страни. Но Александър Иванович не ги изпускаше от ръцете си. Една четвърт той вземаше за себе си по договор, още толкова присвояваше, като се базираше на това, че не всички агентски кервани са се отчели, а останалите средства употребяваше за разширяване на благотворителния комбинат.
— Човек трябва да бъде добър стопанин — казваше тихо той, — най-напред ще поставим работата както следва, чак тогава ще дойдат истинските доходи.
По това време екскаваторът „Марион“, снет от електростанцията, копаеше дълбоки основи за нов печатарски корпус. Работата на електростанцията се прекрати. Строежът опустя. Там щъкаха само фотографите и се мяркаха черните им платна.