Работата процъфтя и Александър Иванович, от лицето на когото не слизаше честната съветска усмивка, пристъпи към отпечатването на илюстровани картички с портрети на киноартисти.
Но както става обикновено, една вечер пристигна на друсаща лека кола комисия с пълномощия. Александър Иванович не се мая никак, хвърли прощален поглед към напукалите се основи на електростанцията, към грандиозното, заляно със светлина здание на помощното предприятие и си плю на петите.
— Хм! — рече председателят, като човъркаше с бастун в пукнатините на основите. — Но къде е електростанцията?
Той погледна членовете на комисията, които от своя страна казаха: „Хм.“ Електростанция нямаше.
Затова пък в печатницата комисията свари работата в пълен разгар. Сияеха лилави лампи и плоските печатарски машини загрижено пляскаха с криле. Три от тях щамповаха клисурата в един цвят, а от четвъртата, многоцветна машина, като карти от ръкава на фокусник излитаха картички с портретите на Дъглас Фербанкс с черна полумаска на дебелата си като самовар мутра, очарователната Лия де Пути и оня наперен синковец с облещени очи, известен под името Монти Бенкс.
И дълго още след тази паметна вечер в клисурата се разглеждаха под открито небе показни процеси. А Александър Иванович прибави към своя капитал половин милион рубли.
Неговият дребен, зъл пулс биеше както по-рано нетърпеливо. Той чувствуваше, че именно сега, когато старата стопанска система е вече загинала, а новата едва започва да живее, може да се натрупа голямо богатство. Но той вече знаеше, че в Съветската страна е немислима открита борба за забогатяване. И с усмивка на превъзходство гледаше самотните непмани, догниващи под фирмите:
или
Под натиска на държавната преса пращи финансовата база и на Лейбедев, и на Петкан, и на собствениците на музикалната лъжекооперация
Корейко разбра, че сега е възможна само подземна търговия, основана на най-строга тайна. Всички кризи, които раздрусваха младото стопанство, бяха от полза за него, всичко, от което държавата губеше, носеше доходи за него. Той си пробиваше път до всяка дефицитна стока и отнасяше оттам своите сто хиляди. Търгуваше с хлебни произведения, със сукна, захар, текстил — с всичко. И беше сам, съвсем сам със своите милиони. В различни краища на страната работеха за него големи и малки пройдохи, но те не знаеха за кого работят. Корейко действуваше само чрез подставени лица. И само той знаеше колко дълга е веригата, по която вървяха към него парите.
Точно в дванадесет часа Александър Иванович бутна настрана приходно-разходната книга и се зае със закуската. Той извади от чекмеджето си предварително очистена прясна репичка и я изяде, като гледаше чинно пред себе си. После изгълта едно студено рохко яйце. Студените рохки яйца са много неприятно ядене и един порядъчен, весел човек никога няма да ги яде. Но Александър Иванович не ядеше, а се хранеше. Той не закусваше, а извършваше един физиологичен процес — вкарване в организма необходимото количество мазнини, въглехидрати и витамини.
Всички херкулесовци увенчаваха своята закуска с чай, Александър Иванович изпиваше чаша гореща вода, като отхапваше от бучката захар. Чаят възбужда излишно дейността на сърцето, а Корейко пазеше своето здраве.
Притежателят на десетте милиона приличаше на боксьор, който разумно подготвя своя триумф. Той спазва специален режим, не пие и не пуши, старае се да избягва вълненията, тренира се и си ляга рано — всичко това само за да излезе в определен ден на блесналия ринг като щастлив победител. Александър Иванович искаше да бъде млад и бодър в онзи ден, когато се върне старото и той ще може да излезе от нелегалност и да разтвори без страх своето обикновено куфарче. Че старото ще се върне — в това Корейко никога не се съмняваше. Той пазеше себе си за капитализма.
И за да не открие никой неговия втори и главен живот, той водеше просяшко съществование, като гледаше да не излезе извън границите на четиридесет и шест рублевата заплата, която получаваше за жалката и досадна работа във финансово-счетоводния отдел, с изрисувани по стените менади, дриади и наяди.
(обратно)Глава VI „Антилопа-гну“
Зеленият сандък с четиримата мошеници полетя с подскачания по прашния път.
Колата се излагаше на въздействието на също такива стихийни сили, каквито изпитва върху себе си плувец, който се къпе в бурно време. Внезапно я отхвърляше настрана изпречила се неравност, хлътваше в някой трап, мяташе се от една страна на друга, забулена в червен от залеза прах.