— Чувайте, студенте — обърна се Остап към новия пътник, който вече се бе оправил от неотдавнашното сътресение и безгрижно седеше до капитана, — как сте посмели да нарушавате сухаревската конвенция, този почтен пакт, утвърден от трибунала на Обществото на народите?
Паниковски се престори, че не чува и дори се обърна настрана.
— И изобщо — продължаваше Остап — вие имате нечестна хватка. Току-що бяхме свидетели на една отвратителна сцена. Подир вас тичаха арбатовци, от които вие бяхте задигнали една гъска.
— Жалки, нищожни хора! — сърдито заломоти Паниковски.
— Я гледай ти! — каза Остап. — А себе си вие смятате, види се, за лекар-общественик? За джентълмен? Тогава ето що: ако на вас, като на истински джентълмен, ви хрумне налудничавата мисъл да си водите бележки върху маншетите, ще трябва да пишете с тебешир.
— Защо? — попита раздразнено новият пътник.
— Защото маншетите ви са съвсем черни. Дали не е от мръсотия?
— Вие сте жалък, нищожен човек! — заяви бързо Паниковски.
— И това говорите на мен, вашия спасител? — кротко попита Остап. — Адам Казимирович, спрете за минутка вашата кола. Благодаря ви. Шура, гълъбче, възстановете, моля ви се, статуквото.
Балаганов не разбра какво значи „статукво“. Но се ориентира по тона, с който бяха произнесени тези думи. С усмивка на погнуса той хвана Паниковски под мишниците, изнесе го от колата и го остави на пътя.
— Студенте, върнете се в Арбатов — каза сухо Остап, — там ви очакват с нетърпение стопаните на гъската. А на нас грубияни не ни трябват. Ние самите сме грубияни. Да вървим.
— Няма вече! — замоли се Паниковски. — Нервен съм!
— Паднете на колене! — каза Остап.
Паниковски така бързо се отпусна на колене, като че му подсякоха краката.
— Добре! — рече Остап. — Вашата поза ме задоволява. Приети сте условно, до първо нарушение на дисциплината; възлага ви се длъжността слуга за всичко.
„Антилопа-Гну“ прие смирилия се грубиян и потегли напред, клатушкайки се като погребална катафалка.
След половин час колата излезе на големия Новозайцевски път и без да намалява ход, влезе в едно село. Край дървена къща, на покрива на която растеше съковита и разкривена радиомачта, се бе събрал народ. От тълпата смело излезе напред мъж без брада. В ръката си голобрадият държеше лист.
— Другари — викна сърдито той, — считам тържественото заседание за открито! Позволете ми, другари, да считам тези ръкопляскания…
Види се, той беше приготвил реч и вече поглеждаше в листа, но като забеляза, че колата не спира, не се впусна в подробности.
— Всички в Автодор3! — каза набързо той, като гледаше изравнилия се с него Остап. — Да организираме серийно производство на съветски автомашини. Железният кон идва да смени селското конче.
И вече догонвайки отдалечаващия се автомобил, като надвикваше поздравителната глъчка на тълпата, изкрещя и последния лозунг:
— Автомобилът не е разкош, а превозно средство.
С изключение на Остап всички антилоповци бяха малко обезпокоени от тържествената среща. Не разбирайки нищо, те се въртяха в колата като врабчета в гнездо. Паниковски, който изобщо не обичаше, когато на едно място се струпваха много честни хора, приклекна боязливо, така че селяните виждаха само мръсното сламено дъно на шапката му. Но Остап ни най-малко не се смути. Той бе свалил фуражката си с бяло дъно и отговаряше на поздравите, като важно кимаше с глава ту надясно, ту наляво.
— Подобрявайте пътищата! — извика той на сбогуване. — Мерси за приема!
И колата отново се намери на белия път, който разсичаше голямото тихо поле.
— Дали няма да хукнат подир нас? — запита угрижено Паниковски. — Защо е тази тълпа? Какво се е случило?
— Хората просто никога не са виждали автомобил — рече Балаганов.
— Размината на впечатления продължава — отбеляза Бендер. — Думата има водачът на колата. Вашето мнение, Адам Казимирович?
Шофьорът помисли, подплаши със звуците на тромбата едно куче, което поради глупост изтича на пътя, и изказа предположение, че тълпата се е събрала по случай някой църковен празник.
— Такива празници — поясни водачът на „Антилопа“ — често стават на село.
— Да — каза Остап. — Сега виждам ясно, че съм попаднал в общество на некултурни хора, тоест на босяци без висше образование. Ах, деца, мили деца на лейтенант Шмид, защо не четете вестници? Трябва да се четат. Доста често те насаждат разумното, доброто, вечното.
Остап извади от джоба си „Известия“ и с висок глас прочете на екипажа на „Антилопа“ кратката бележка за автомобилния пробег Москва—Харков—Москва.