Целият екипаж на „Антилопа-Гну“ гледаше с уважение пътната чанта. А оттам се появяваха все нови и нови предмети.
— Вие сте наивници — говореше Остап, — вие, разбира се, никога не ще разберете, че честният съветски хаджия-пилигрим като мен не може да мине без докторски халат.
Освен халата в чантата се оказа и стетоскоп.
— Аз не съм хирург — забеляза Остап. — Невропатолог съм, психиатър. Изучавам душите на своите пациенти. И, кой знае защо, винаги ми се случват много глупави души.
След това на бял свят бяха измъкнати: азбука за глухонеми, благотворителни картички, емайлирани значки и афиши с портрета на самия Бендер в шалвари и чалма. На афиша беше написано:
Пристигна Жрец
(Знаменитият бомбайски брамин-йога),
син на Крепиш,
любимец на Рабиндранат Тагор
ЙОКАНААН МАРУСИДЗЕ
(Заслужил артист на съюзните републики)
Номера от опита на Шерлок Холмс.
Индийски факир. Невидимата кокошка.
Свещи от Атлантида. Пъклена палатка.
Пророк Самуил отговаря на въпроси на публиката.
Материализация на духове и раздаване на слонове.
Входни билети от 50 коп. до 2 р.
Мръсна, изцапана от пипане чалма се появи веднага след афиша.
— Тази игра аз използувам много рядко — рече Остап. — Представете си, за жреца най-много се хващат такива напредничави хора като завеждащите железопътните клубове. Работа лека, но противна. Мен лично ме отвращава да бъда любимец на Рабиндранат Тагор. А на пророк Самуил се задават едни и същи въпроси: „Защо на пазара няма масло?“ или: „Евреин ли сте вие?“
В края на краищата Остап намери това, което търсеше: тенекиена лакирана кутийка с медни бои и порцеланови панички и две четчици.
— Колата, която върви начело на пробега, трябва да бъде украсена поне с един лозунг — каза Остап.
И на една дълга ивица жълтеникав американ, измъкнат от същата чанта, той нарисува с печатни букви кафяв надпис:
Закрепиха плаката над автомобила на два пръта. Щом колата потегли, плакатът се огъна под напора на вятъра и доби такъв дързък вид, че не можеше да има повече никакво съмнение от необходимостта да се удари чрез автопробега по лошите пътища и нехайството, а заедно с това може би и по бюрократизма. Пътниците на „Антилопа“ приеха важен вид. Балаганов нахлупи каскета на рижата си глава, който постоянно мъкнеше в джоб. Паниковски изви маншетите си на лявата страна и ги издърпа от ръкавите на два сантиметра. Козлевич се грижеше повече за колата, отколкото за себе си. Преди да тръгнат, той я изми с вода и по грапавите страни на „Антилопа“ заигра слънцето. Самият капитан смигаше весело и закачаше своите спътници.
— Откъм левия борд село! — викна Балаганов, турил длан като стреха над челото си. — Ще спираме ли?
— Зад нас идват пет първокласни коли — рече Остап. — Срещата с тях не влиза в нашите планове. Ние трябва час по-скоро да обираме каймака. Ето защо определям спиране в град Удоев. Тъкмо там трябва и да ни чака варелът с бензина. Дай газ, Казимирович.
— Да отговарям ли на приветствията? — запита загрижено Балаганов.
— Да се отговаря с поклони и усмивки. Устата, моля, да не се отварят. Иначе дявол знае какво ще надрънкате.
Селото посрещна челната кола любезно. Но обикновеното гостоприемство тук носеше доста странен характер. Личеше, че селската общественост бе предизвестена, че ще мине някой, но кой и с каква цел — не знаеше. Ето защо за всеки случай бяха извадени всички сентенции и лозунги, изработени през последните няколко години. От двете страни на улицата стояха ученици с разнокалибрени старомодни плакати:
Освен това имаше и много плакати, изпълнени предимно с черковнославянски шрифт, с едно и също приветствие:
Всичко това прелетя бързо покрай пътешествениците. Този път те самоуверено размахваха шапки. Паниковски не се сдържа и въпреки забраната скочи и извика някакво неразбрано, политически неграмотно приветствие. Но поради шума на мотора и виковете на тълпата никой нищо не разбра.
— Хип, хип, ура! — завика Остап.
Козлевич отвори заглушителя и колата изпусна шлейф от син дим, от който тичащите подир автомобила кучета закихаха.
— Как е с бензина? — попита Остап. — Ще стигне ли до Удоев? Остават ни само още тридесет километра. А там — всичко ще докопаме.
— Трябва да стигне — отговори колебливо Козлевич.
— Имайте пред вид — каза Остап, като изгледа строго своята войска, — мародерство няма да допусна. Никакви нарушения на закона. Парада ще командувам аз.