— Ето, виждате ли? — рече преводачът. — Не могат да слушат спокойно тези думи.
— Да. Тук има някаква тайна — каза Остап — или извратен вкус. Не разбирам как могат да обичат домашната ракия, когато в нашето отечество има толкова голям избор от благородни силни напитки.
— Всичко това е много по-просто, отколкото ви се струва — рече преводачът. — Те търсят рецепта за приготвяне на добра ракия.
— Е, разбира се! — развика се Остап. — Нали у тях има „сух закон“. Всичко е ясно… Намерихте ли рецепта?… Ах, не сте намерили? Е, да. Да бяхте дошли с три автомобила! Ясно, вземат ви за началство. Няма и да получите рецептата, смея да ви уверя.
Преводачът започна да се оплаква от чужденците:
— Ще ми повярвате ли, като ме налегнаха: разкажи, та разкажи тайната на домашната ракия. А аз не съм варил никога ракия. Аз съм член на съюза на работниците по просветата. Имам в Москва стара майка.
— А на вас много ли ви се иска да се върнете обратно в Москва? При мама?
Преводачът въздъхна жално.
— В такъв случай заседанието продължава — промълви Бендер. — Колко ще дадат вашите шефове за рецептата? Сто и петдесет ще дадат ли?
— Двеста ще дадат — зашепна преводачът. — Но вие наистина ли имате рецептата?
— Веднага ще ви я продиктувам, тоест веднага след като получа парите. Каквато обичате: от картофи, пшеница, зарзали, ечемик, от дуди, от елдена каша. Даже от най-обикновена табуретка може да се свари ракия. Някои обичат табуретовка. А пък може просто гроздова или сливова. С една дума — за коя и да е от сто и петдесетте ракии, чиито рецепти зная.
Остап беше представен на американците. Във въздуха дълго плаваха вежливо вдигнатите шапки. След това пристъпиха към работа.
Американците избраха пшеничната ракия, която им допадна с простия си начин на добиване. Дълго записваха рецептата в бележниците си. Като безплатна премия Остап съобщи на американските делови хора най-добрата конструкция кабинетен апарат за варене на ракия, който лесно може да се скрие от чужди погледи отдолу под писалището. Деловите хора увериха Остап, че при американската техника изработването на такъв апарат не представлява никаква трудност. От своя страна Остап увери американците, че апаратът от неговата конструкция дава на ден кофа прелестен ароматен първак.
— О! — развикаха се американците.
Те вече били чували тази дума в едно почтено семейство от Чикаго. И там за „pervatsch“4 били дадени прекрасни референции. Главата на това семейство на времето си бил с американския окупационен корпус в Архангелск, пил там „pervatsch“ и още не може да забрави очарователното усещане, което изпитал тогава.
В устата на разнежилите се туристи грубата дума „първак“ звучеше гальовно и примамливо.
Американците дадоха лесно двестате рубли и дълго тръскаха ръката на Бендер. Паниковски и Балаганов също успяха да се ръкуват на довиждане с гражданите на отвъдатлантическата република, измъчени от „сухия закон“. От радост преводачът млясна Остап по коравата буза и го помоли да му идва на гости, като прибави, че старата му майка много ще се радва. Обаче, кой знае защо, не му остави адреса.
Сприятелилите се пътници насядаха в своите коли. На тръгване Козлевич изсвири матчиш и под неговите весели звуци автомобилите се разлетяха в противоположни страни.
— Виждате ли — каза Остап, когато американската кола се обви в прах, — всичко стана така, както ви казвах. Ние пътувахме. На пътя се валяха пари. Аз ги прибрах. Вижте, те дори не са се напрашили.
И той заплющя с пачката банкноти.
— Собствено казано, няма какво да се хвалим, комбинацията е простичка. Но чистотата, честността — ето кое е ценното. Двеста рубли. За пет минути. И аз не само че не наруших законите, но дори направих нещо приятно. Снабдих екипажа на „Антилопа“ с парични средства. На старата майка върнах сина-преводач. И най-после утолих духовната жажда на гражданите от страната, с която ние тъй или иначе, имаме търговски връзки.
Наближаваше време за обяд. Остап се задълбочи в картата на пробега, която той бе откъснал от автомобилното списание, и възвести наближаването на град Лучанск.
— Градът е доста малък — рече Остап, — това е лошо. Колкото по-малък е градът, толкова по-дълги са приветствените речи. Поради това ще поискаме от любезните домакини на града обяда по-напред, а речите на второ място. През антракта ще ви снабдя с вещево продоволствие. Паниковски! Вие започвате да забравяте вашите задължения. Възстановете плаката на предишното му място.
Поизпеклият се вече в тържествените финиши Козлевич ловко спря колата пред самата трибуна. Тук Бендер се ограничи с кратко приветствие. Уговориха се да проведат митинга след два часа. Като се подкрепиха с безплатен обяд, автомобилистите потеглиха в най-приятно разположение на духа към магазина за готови дрехи. Заобикаляха ги любопитни. Антилоповци с достойнство носеха стоварилото се върху тях сладко бреме на славата. Те вървяха посред улицата, хванати за ръце, и се клатеха като матроси в чуждо пристанище. Рижият Балаганов, който наистина приличаше на млад боцман, подхвана моряшка песен.