Магазинът „Мъжко, дамско и детско облекло“ се помещаваше под грамадна фирма, която заемаше цялата двуетажна сграда. На нея бяха изрисувани десетки фигури: жълтолики мъже с тънки мустачки в шуби с отметнати навън поли от порови кожи, дами с маншони в ръце, късокраки деца с матроски костюмчета, комсомолки с червени забрадки и смръщени стопански деятели, потънали чак до бедрата в плъстени ботуши.
Цялото това великолепие се разбиваше в мъничката бележчица, залепена на входната врата на магазина:
— Тю, колко грубо! — каза Остап, като влизаше. — Веднага личи, че е провинция. Да бяха написали поне, както пишат в Москва: „Панталони няма“, прилично и благородно. Гражданите се разотиват доволни по домовете си.
В магазина автомобилистите не се бавиха дълго. За Балаганов се намери каубойска риза на големи жълти квадрати и стетсоновска шапка с дупчици. Козлевич трябваше да се задоволи с обещания му хромов каскет и също такава тужурка, която лъщеше като пресован хайвер. Дълго се мотаха с Паниковски. Пасторският дългопол сюртук и мека шапка, които по замисъла на Бендер трябваше да облагородят външността на нарушителя на конвенцията, отпаднаха още първата минута. Магазинът можеше да предложи само пожарникарски костюм: куртка със златни помпи на петлиците, мъхнат полувълнен панталон и фуражка със син кант. Паниковски дълго подскача пред вълнообразното огледало.
— Не разбирам защо не ви харесва пожарникарският костюм — каза Остап. — Все пак той е по-хубав, отколкото костюмът на крал в изгнание, които носите вие. Я, я се обърнете, синко! Отлично! Ще ви кажа откровено. Това ви отива повече, отколкото проектираните от мен сюртук и шапка.
Излязоха на улицата в нови премени.
— На мен ми трябва смокинг — каза Остап, — но тук нямат. Ще почакаме по-хубави дни.
Остап откри митинга в повишено настроение, без да подозира каква буря се надига над пътниците на „Антилопа“. Той пускаше духовитости, разказваше смешни приключения и еврейски анекдоти, с което извънредно много разположи публиката към себе си. Края на речта си той посвети на разбор на отдавна назрелия автопроблем.
— Автомобилът — извика той с тръбен глас — не е разкош, а…
В този миг той видя, че председателят на комисията по посрещането взе от ръцете на едно дотичало момче телеграма.
Като каза думите: „не е разкош, а превозно средство“, Остап се наведе наляво и през рамото на председателя надникна в телеграфната бланка. Това, което прочете, го порази. Той мислеше, че са още с цял ден напред. Неговото съзнание мигновено зарегистрира редица села и градове, дето „Антилопа“ беше се възползувала от чуждите материали и средства.
Председателят още мърдаше мустаци, като се мъчеше да вникне в съдържанието на телеграмата, а Остап, скочил от трибуната, без да се доизкаже, вече се промъкваше през тълпата. „Антилопа“ се зеленееше на кръстопътя. За щастие пътниците седяха на местата си, скучаеха и очакваха момента, когато Остап ще нареди да пренасят в колата даровете от града. Това ставаше обикновено след митинга.
Най-после смисълът на телеграмата стигна до председателя.
Той вдигна очи и видя бягащия капитан.
— Това са мошеници! — викна председателят страдалчески.
Той цяла нощ се беше трепал да съчини приветствената реч и сега авторското му самолюбие бе уязвено.
— Дръжте ги, момчета!
Викът на председателя стигна до ушите на антилоповци. Те се засуетиха нервно. Козлевич запали мотора и с един скок се намери на своето седалище. Колата подскочи напред, без да дочака Остап. В бързината антилоповци дори не съобразиха, че оставят своя капитан в опасност.
— Стой! — викаше Остап, като правеше гигантски скокове. — Ще ви стигна и всички ви ще уволня!
— Стой! — викаше председателят.
— Стой, глупчо! — викаше Балаганов на Козлевич. — Не виждаш ли, шефа загубихме!
Адам Казимирович натисна педалите. „Антилопа“ заскърца и спря. Капитанът се преметна в колата с отчаян вик: „Пълен ход!“ Въпреки че бе всестранно развита и хладнокръвна натура, той не можеше да търпи физическата разправа. Обезумелият Козлевич даде трета скорост, колата потегли отведнъж и през отворилата се вратичка изхвръкна Балаганов. Всичко това стана в един миг. Докато Козлевич отново спре, над Балаганов вече бе паднала сянката на налитащата тълпа. Към него вече се протягаха здрави ръчища, когато „Антилопа“ го доближи със заден ход и желязната ръка на капитана го хвана за каубойската риза.