— Дай пълен! — закрещя Остап.
Едва сега жителите на Лучанск за първи път разбраха предимството на механичния транспорт пред конния. Колата задрънча с всичките си съставни части и бързо отлетя, като отърва от справедливо наказание четиримата правонарушители.
Първия километър мошениците дишаха тежко. Балаганов, който държеше за своята красота, разглеждаше в джобно огледалце малиновите драскотини по лицето си, получени при падането. Паниковски трепереше в своя пожарникарски костюм. Той се страхуваше от отмъщението на капитана. И то дойде незабавно.
— Вие ли подкарахте колата, преди да успея да се кача? — запита страшно капитанът.
— Бога ми… — започна Паниковски.
— Не, не, не отричайте! Това е ваша работа. Значи, на всичко отгоре сте и страхливец? Попаднал съм в една компания с крадец и страхливец? Добре! Аз ще ви разжалвам. Досега вие бяхте в моите очи пожарен командир. Отсега нататък сте прост пожарникар.
И Остап тържествено откъсна от червените петлици на Паниковски златните помпи.
След тази процедура Остап запозна своите спътници със съдържанието на телеграмата.
— Работата е лоша. В телеграмата се казва да бъде задържана зелената кола, която се движи пред автопробега. Трябва веднага да свием някъде настрана. Стигат ни вече триумфи, палмови клонки и безплатни обеди с оливия. Идеята е вече остаряла. Можем да завием само по Гряжкото шосе. Но до него има още три часа път.
Сигурен съм, че във всички най-близки населени пунктове ни се готви бурно посрещане. Проклетият телеграф навсякъде е натикал своите стълбове и жици.
Капитанът не се излъга.
По-нататък на пътя им се простираше градче, чието име антилоповци никога и не научиха, но биха искали да го научат, за да го споменат, когато стане нужда, с недобра дума. Още преди да се влезе в града, пътят беше препречен с тежка греда. „Антилопа“ зави и като сляпо кученце започна да се тика настрани и да търси заобиколен път. Но такъв нямаше.
— Карай назад! — каза Остап, станал много сериозен.
И тогава мошениците дочуха много далечно бръмчене на мотори, като от комари. Ясно бе, че идваха колите на истинските състезатели. Да се върнат назад, беше невъзможно и антилоповци отново се втурнаха напред.
Козлевич се намръщи и с бърз ход приближи колата до самата греда. Гражданите, които стояха наоколо, се пръснаха изплашени на разни страни, очаквайки катастрофа. Ала Козлевич неочаквано намали ход и бавно се прехвърли през препятствието. Когато „Антилопа“ минаваше през града, минувачите заядливо псуваха пътниците, но Остап дори не отговаряше.
До Гряжкото шосе „Антилопа“ се приближи под все по-засилващото се бучене на невидимите още автомобили. Едва успяха да свият настрана от проклетата магистрала и в настъпилата тъмнина да скрият колата зад една височина, когато се разнесоха взривове и пукотевици на мотори и сред снопове светлина се показа челната кола. Мошениците се спотаиха в тревата край самия път и загубили изведнъж обикновената си наглост, мълчаливо гледаха минаващата колона.
Платна от ослепителна светлина се развяваха по пътя. Колите меко скърцаха, профучавайки покрай повалените антилоповци. Прах летеше изпод колелетата. Проточено виеха клаксоните. Вятърът се мяташе на всички страни. В миг всичко изчезна и само рубиненото фарче на последната кола дълго мигаше и подскачаше в тъмнината.
Истинският живот прелетя покрай тях, като радостно тръбеше и проблясваше с лакирани крила.
За търсачите на приключения остана само бензинената опашка. И те дълго още седяха в тревата, кихаха и се изтърсваха.
— Да — рече Остап, — сега и аз самият виждам, че автомобилът не е разкош, а превозно средство. Вие, Балаганов, не завиждате ли? Аз завиждам.
(обратно)Глава VIII Криза на жанра
Към четири часа подгонената „Антилопа“ спря над една пропаст. Долу като на тепсия лежеше непознат град. Той беше грижливо нарязан като торта. Разноцветни утринни изпарения се носеха над него. До ушите на спешилите се антилоповци долетя едва доловимо пукане и лекичко подсвиркване. Очевидно хъркаха гражданите. Назъбена гора стигаше до града. Пътят се спускаше на криволици по стръмнината.
— Райска долина — каза Остап. — Такива градове е приятно да се обират сутрин рано, когато слънцето още не е напекло. По-малко се уморява човек.