Бендер още не бе успял да завърши своята тирада, когато право срещу него изскокнаха двама души с черни триножници и полирани етюдници. Това бяха съвсем различни хора. Единият от тях, както изглежда, поддържаше възгледа, че художникът непременно трябва да бъде космат, и по количеството на растителността върху лицето си беше пряк заместник на Хенрих Наварски в СССР. Мустаците, къдриците и брадичката доста оживяваха плоското му лице. Другият беше съвсем плешив и главата му бе хлъзгава и гладка като стъклен абажур.
— Другаря Плотски… — каза заместникът на Хенрих Наварски, като се задъхваше.
— Поцелуев — добави абажурът.
— Не сте ли го виждали? — изкряска Наварски.
— Тук трябваше да се разхожда — обясни абажурът.
Бендер отстрани Балаганов, който вече бе отворил уста да произнесе ругатни, и с оскърбителна вежливост каза:
— Не сме виждали другаря Плотски, но ако посоченият другар наистина ви интересува, тогава бързайте. Него го търси някакъв трудещ се, на вид художник-артилерист.
Като закачаха триножниците си и се блъскаха един друг, художниците затичаха по-нататък. В това време иззад ъгъла изхвръкна файтон. В него седеше един шишко със синя толстовка, под чиито гънки се долавяше потно шкембе. Външността на пътника напомняше стара реклама на патентована помада, която започваше с думите: „Голо тяло, покрито с косми, прави отблъскващо впечатление.“ Не беше трудно да се отгатне професията на шишкото. Той крепеше с ръка голям стационарен триножник. В краката на файтонджията имаше полирана кутия, в която несъмнено се намираха бои.
— Ало! — викна Остап. — Поцелуев ли търсите?
— Тъй вярно — потвърди тлъстият художник, като гледаше жално Остап.
— Бързайте! Бързайте! Бързайте! — развика се Остап. — Вас ви изпревариха вече трима художници. Какво има? Какво се е случило?
Но конят затрака с подковите си по грубия калдъръм и вече отнесе четвъртия представител на изобразителните изкуства.
— Какъв културен град! — рече Остап. — Вие навярно забелязах те, Балаганов, че от четиримата срещнати граждани и четиримата се оказаха художници. Интересно.
Когато млечните братя се спряха пред бояджийския магазин, Балаганов пошепна на Остап:
— Не ви ли е срам?
— За какво? — попита Остап.
— Че се каните да платите за боята със сухи пари?
— Ах, това ли имаше пред вид — рече Остап. — Признавам си, малко ме е срам. Глупаво положение, разбира се. Но какво да правя? Няма пък да тичам в изпълкома и да искам там бои за провеждане „Деня на чучулигата“. Те ще дадат, но нали ще си загубим целия ден.
Боите на прах в бурканите, стъклените цилиндри, торбите, буретата и скъсаните книжни пакети имаха примамливи циркови цветове и придаваха на бояджийския магазин празничен вид.
Капитанът и бордмеханикът почнаха придирчиво да избират бои.
— Черен цвят — много траурно — говореше Остап. — Зелен също не подхожда: това е цветът на рухналите надежди. Лилав — не. Нека с лилава кола пътува началникът на криминалната милиция. Розов — просташко, син — банално, червен — много верноподаническо. Ще трябва да боядисаме „Антилопа“ в жълт цвят. Ще бъде малко ярко, но красиво.
— А вие какви бяхте? Художници ли? — запита продавачът, чиято брадичка беше леко напрашена с цинобър.
— Художници — отвърна Бендер, — баталисти и маринисти.
— Тогава тук не е за вас — каза продавачът, като сваляше от тезгяха пакети и буркани.
— Как не тук! — възкликна Остап. — А къде?
— Отсреща.
Продавачът отведе приятелите до вратата и им посочи с ръка една фирма на отсрещната страна на улицата. Там беше изрисувана кафява конска глава и с черни букви на син фон бе написано:
— Всичко е както трябва — рече Остап, — твърд и мек фураж за добитъка. Но какво общо има тук нашего брата художника? Не виждам никаква връзка.
Обаче връзка имаше, и то твърде съществена. Остап я откри още в самото начало на обясненията на продавача.
Градът винаги обичал живописта и четиримата художници, които отколе живеели тук, основали групата „Диалектически триножниковист“. Те рисували портрети на отговорни работници и ги продавали на местния музей на живописта. С течение на времето броят на ненарисуваните отговорни работници силно намалял, което чувствително снижило приходите на диалектическите триножниковисти. Но това било още поносимо. Годините на страдания започнали от момента, когато в града пристигнал нов художник, Теофан Мухин.
Първата негова работа вдигнала голям шум в града. Това бил портрет на управителя на хотелиерския тръст. Теофан Мухин оставил триножниковистите далече зад себе си. Управителят на хотелиерския тръст бил изобразен не с маслени бои, не с акварел, не с въглен, не с темпера, не с пастел, не с гваш, не и с черен молив. Той бил изобразен с овес. И когато художникът Мухин откарвал с файтон картината в музея, конят неспокойно се озъртал и цвилел.