И в същата минута отзад, от дървената къщурка, се дочу познатият вече на Остап хленчещ рев.
— Все същият сън! — ридаеше Старият Хворобиев. — Боже, боже!
— Излъгах се — забеляза Остап. — Изглежда, че му се е присънил не митрополит Двулогий, а разширеният пленум на литературната група „Кузница и усадба“7. Но да върви по дяволите! Нас дела ни зоват в Черноморск.
(обратно)Глава IX Отново криза на жанра
С какво ли не се занимават хората!
Успоредно с големия свят, в който живеят големите хора и големите неща, съществува и малък свят с малки хора и малки не ща. В големия свят е изобретен дизеловият мотор, написани са „Мъртви души“, построена е Днепровската хидростанция и е извършен околосветски полет. В малкия свят е изобретен крещящият мехур „върви-върви“, написана е песенчицата „Тухлички“ и са построени панталоните фасон „полпред“. В големия свят хората се ръководят от стремежа да облагодетелствуват човечеството. Малкият свят е далеч от такива високи задачи. Неговите обитатели имат един стремеж — да преживеят криво-ляво, без да изпитват чувство на глад.
Малките хора бързат подир големите. Те разбират, че трябва да бъдат в съзвучие с епохата и само тогава тяхната стокица може да намери пласмент. В съветско време, когато в големия свят са създадени идеологически твърдини, в малкия свят се забелязва оживление. Под всички дребни изобретения на мравешкия свят се прокарва гранитната база на „комунистическата“ идеология. На мехура „върви-върви“ се изобразява Чембърлейн, много приличен на онзи, дето го рисуват в „Известия“. В популярната песенчица умният шлосер, за да спечели любовта на комсомолката, в три рефрена изпълнява и дори преизпълнява промфинплана. И докато в големия свят се води яростна дискусия по оформяването на новия бит, в малкия свят вече всичко е готово: има вратовръзка „Мечта на ударника“, толстовка-гладковка, гипсова статуетка „Къпеща се колхозничка“ и дамски коркови потници „Любовта на трудовите пчели“.
В областта на ребусите, шарадите, шарадоидите, логогрифите и скритите картинки се появиха нови веяния. Работата постарому излезе от мода. Във вестниците и списанията секретарите на отделите „През свободното време“ или „Размърдай мозъчните си гънки“ категорично престанаха да вземат стока без идеология. И докато великата страна кипеше, докато се строяха тракторните заводи и се създаваха грандиозните фабрики за зърнени храни, старецът Синицки, ребусник по професия, си седеше в стаята и вперил стъклени очи в тавана, съчиняваше шарада с модната дума „индустриализация“.
Синицки имаше външност на гном. Такива гномове бояджиите обикновено изобразяваха по фирмите на магазините за чадъри. Фирмените гномове са с червени калпаци и дружелюбно смигат на минувачите, като че ги канят по-скоро да си купят копринен чадър или бастун със сребърна дръжка във вид на кучешка глава. Дългата жълтеникава брада на Синицки се спускаше право под масата, в кошчето за отпадъци.
— Индустриализация — шепнеше горестно той и мърдаше бледните си, като сурови котлети старчески устни.
И по навик раздели тази дума на шарадни части:
— Индус. Три. Али. За.
Всичко беше прекрасно. Синицки вече си представяше богатата шарада, важна по съдържание, лека за четене и трудна за разгадаване. Съмнение будеше последната част — „ция“.
— Каква ще е пък тази „ция“? — напрягаше се старецът. — Ех, да беше „акция“! Тогава чудесно щеше да се получи: индустриализакция.
Като се намъчи половин час и не можа да измисли как да постъпи с капризното окончание, Синицки реши, че краят ще се получи от само себе си, и пристъпи към работа. Той започна да пише своята поема на един лист, откъснат от счетоводната книга с надпис „дебит“.
През бялата стъклена врата на балкона се виждаха цъфтящите акации, кърпените покриви на къщите и рязката синя черта на морския хоризонт. Черноморското пладне заливаше града с тежък зной.
Старецът помисли и нанесе на хартията началните редове:
Тук първа сричка е с чалма, тя някъде от Изток иде.— Тя някъде от Изток иде — произнесе със задоволство старецът.
Хареса му това, което съчини, трудно му беше само да намери рими на думите „чалма“ и „иде“. Ребусникът се разходи из стаята и попипа брадата си. Изведнъж го осени вдъхновение:
А втората крещи сама и като цифра ми се види.С „али“ и „за“ също успя леко да се справи:
И трета е с чалма човек и пак от Изток, отдаден. Четвърта, да ще бог полек, открива ни се предлог лек.