Така загина квартира номер три, известна повечето под името „Гарванско свърталище“.
Внезапно в уличката се чу чаткане на копита. Сред блясъка на пожара прелетя на файтон инженер Талмудовски. На коленете му лежеше облепен с етикети куфар. Инженерът подскачаше на седалката, навеждаше се към файтонджията и викаше:
— Кракът ми няма да стъпи тук при такава заплата! Карай по-бързо!
И тутакси дебелият му гръб, осветен от пламъците и от пожарникарските факли, изчезна зад завоя.
(обратно)Глава XXII Парада ще командувам аз
— Умирам от скука — рече Остап, — разговаряме с вас едва два часа, а вие вече така ми омръзнахте, сякаш съм ви познавал цял живот. С такъв опърничав характер добре е да си милионер в Америка. У нас милионерът трябва да бъде по-отстъпчив.
— Вие сте луд! — отвърна Александър Иванович.
— Не ме оскърбявайте — забеляза кротко Бендер. — Аз съм син на турски поданик и следователно — потомък на еничарите. Няма да ви пощадя, ако вие ме обиждате. Еничарите не знаят милост нито към жените, нито към децата, нито към нелегалните съветски милионери.
— Вървете си, гражданино! — каза Корейко с глас на херкулесовски бюрократ. — Наближава вече три часът след полунощ, аз искам да спя, утре рано трябва да вървя на работа.
— Вярно, вярно, съвсем бях забравил — възкликна Остап. — Вие не бива да закъснявате на работа! Могат да ви уволнят без предупреждение. Все пак заплата за две седмици — това са двадесет и три рубли! При вашата икономия човек може да прекара половин година!
— Не е ваша работа. Оставете ме на мира. Чувате ли? Махайте се!
— Но тази икономия ще Ви погуби. Естествено за вас не е безопасно да покажете своите милиони. Обаче вие прекалявате. Помисляли ли сте си какво би станало с вас, когато най-сетне ще можете да харчите парите си? Въздържанието е нещо опасно! Моята позната учителка по френски език Ернестина Йосифовна Поанкаре никога през живота си не беше пила вино. И какво стана! На една вечеринка я почерпиха чашка коняк. Това така й хареса, че изпи цяла бутилка и веднага, още след вечеря, се побърка. И учителките по френски език станаха с една по-малко в света. Същото може да се случи и с вас.
— По дяволите, какво искате да получите вие от мен?
— Онова, което искаше да получи приятелят ми от детинство Коля Остен-Бакен от приятелката ми също от детинство, полската хубавица Инге Зайонц. Той получи любов. И аз искам да получа любов. Аз искам вие, гражданино Корейко, да ме обикнете и в знак на вашето разположение към мен да ми дадете един милион рубли.
— Вън! — извика тихо Корейко.
— Ето на, вие пак забравихте, че съм потомък на еничарите.
С тези думи Остап стана от мястото си. Сега събеседниците стояха един срещу друг. Лицето на Корейко беше развълнувано, в очите му се мяркаха бели пенести вълни. Великият комбинатор се усмихваше сърдечно и показваше белите си кукурузени зъби. Враговете се приближиха до настолната лампичка и върху стената легнаха исполинските им сенки.
— Хиляди пъти ви повторих — произнесе Корейко сдържано, — че нямам и не съм имал никакви милиони. Разбрахте ли? Разбрахте ли? Хайде, махайте се тогава! Аз ще се оплача от вас.
— Вие никога няма да се оплаквате от мен — каза многозначително Остап, — а да се махна, мога, но няма да съм още излязъл на вашата „Малая Касателная“ улица и вие с плач ще хукнете подире ми и ще лижете еничарските ми пети, ще ме молите да се върна.
— Защо пък аз да ви моля?
— Ще ме молите. Така трябва, както обичаше да се изразява моят приятел Васисуалий Лоханкин, в това е именно шаячната правда. Ето я!
Великият комбинатор остави папката на масата и като развързваше бавно вързалките й от връзки за обуща, продължаваше:
— Само че хайде да се уговорим. Никакви ексцеси! Вие не трябва да ме душите, не трябва да се хвърляте от прозореца и най-важното, не умирайте от удар. Ако речете да умрете тук скоропостижно, ще ме поставите в глупаво положение. Ще пропадне плодът на дълъг добросъвестен труд. Изобщо нека да побеседваме. Вече не е тайна, че вие не ме обичате. Аз никога няма да получа онова, което Коля Остен-Бакен получи от Игне Зайонц, моята приятелка от детинство. За това аз няма да взема да въздишам напразно, няма да ви хващам през кръста. Смятайте серенадата за свършена. Стихнаха балалайки, гусли и арфи позлатени. Аз дойдох при вас като юридическо лице при юридическо лице. Ето тая папка с книжа тежи три-четири кила. Тя се продава и струва един милион рубли, същия онзи милион, който вие от алчност не искате да ми подарите. Купете я!