Корейко се наведе над масата и прочете на папката:
— Каква нелепост! — рече той, като разпери ръце. — Какво е това нещастие! Ту идвате при мен с някакви си пари, ту пък дело сте измислили. Просто смешно.
— Какво, ще стане ли покупката? — настояваше великият комбинатор. — Цената не е висока. За килограм най-интересни сведения из областта на подземната търговия вземам само по триста хиляди.
— Какви са пък сега тия сведения? — попита грубо Корейко, протягайки ръка към папката.
— Най-интересни — отговори Остап, като вежливо отблъсна ръката му. — Сведения за вашия втори и главен живот, който поразително се различава от вашия първи, четиридесет и шест рублев, херкулесовски живот. Първият ви живот е известен на всички. От десет до четири часа вие сте за съветската власт. Но за вашия втори живот, от четири до десет, зная само аз. Ясна ли ви е ситуацията?
Корейко не отговори. Сянка лежеше по ефрейторските бръчки на лицето му.
— Не — рече решително великият комбинатор, — вие сте произлезли не от маймуна, както всички граждани, а от крава. Вие схващате много мъчно, съвсем като чифтокопитен бозайник. Казвам ви това като специалист по рогата и копитата. И така, още веднъж. Вие имате, по мои сведения, към седем-осем милиона. Папката се продава за един милион. Ако вие не я купите, ей сега ще я занеса на друго място. Там за нея нищо няма да ми дадат, нито копейка. Но вие ще загинете. Говоря ви това като юридическо лице на юридическо лице. Аз ще си остана все такъв беден поет и многоженец, какъвто съм бил, но до самата ми смърт ще ме утешава мисълта, че съм избавил обществеността от един голям скръндза.
— Покажете делото — рече Корейко замислен.
— Не се суетете — забеляза Остап, като разтваряше папката, — парада ще командувам аз. На времето вие бяхте известен за това по телефона. Така че ето, парадът настъпи и аз, както забелязвате, вече го командувам.
Александър Иванович погледна първата страница на делото, видя, залепена на нея, своята собствена фотография, усмихна се неприятно и рече:
— Просто не мога да разбера, какво искате от мен? Да видим така от любопитство.
— Аз също от любопитство — заяви великият комбинатор. — Добре, хайде да пристъпим към работа, като изхождаме от това в края на краищата невинно чувство. Господа съдебни заседатели, Александър Иванович Корейко е роден… Впрочем щастливото детство може да се пропусне. По онова най-невинно време мъничкият Саша още не се е занимавал с търговски грабеж. По-нататък следва розовичкото детство. Да пропуснем още една страница. А ето го и юношеството, началото на живота. Тук вече можем да се спрем. От любопитство. Страница шеста на делото…
Остап прелисти страница шеста и извести съдържанието на страница седма, осма и по-нататък, включително и на дванадесета.
— И ето, господа съдебни заседатели, пред вас току-що минаха първите крупни сделчици на моя доверител, както следват: търговия с държавни медикаменти през време на глада и тифа, а също така работата му по снабдяването, която доведе до изчезването на цяла влакова композиция с продоволствени стоки, отправена за гладуващото Поволжие. Всички тези факти, господа съдебни заседатели, ни интересуват само от гледището на чистото любопитство.
Остап говореше с гадния маниер на дореволюционен адвокат, който, хванал се за някоя думичка, вече не я изтървава от зъбите си и я мъкне подире си и през десетте дни на големия процес.
— Не е лишено също така от любопитство и появяването на моя доверител в Москва през 1922 година…
Лицето на Александър Иванович пазеше неутралитет, но ръцете му шареха безцелно по масата като на сляп.
— Позволете ми, господа съдебни заседатели, да ви задам един въпрос. Естествено от любопитство. Какъв доход могат да донесат на човек две обикновени бъчви, напълнени с водопроводна вода? Двадесет рубли? Три рубли? Осем копейки? Не, господа съдебни заседатели! На Александър Иванович те донесоха четиристотин хиляди златни рубли, нула нула копейки. Наистина тези бъчви носеха примамливото наименование: „Промишлен артел за химически продукти «Реванш». Но нека минем по-нататък. Страница четиридесет и втора — петдесет и трета. Място на действие — малка доверчива република. Синьо небе, камили, оазиси и галфони със златни тюбетейки. Моят доверител помага да се строи електростанция. Подчертавам — помага. Погледнете лицето му, господа съдебни заседатели!…
Увлеклият се Остап се обърна към Александър Иванович и го посочи с пръст. Ала той не успя да опише ефектно с ръка плавна дъга, както правеха това адвокатите. Доверителят неочаквано сграбчи ръката му в движение и мълчаливо започна да я извива. В същото време г. доверителят възнамеряваше да се вкопчи в гърлото на г. адвоката. Около половин минута противниците се стискаха един друг, треперейки от напрежение. Ризата на Остап се разкопча и през отвора се мярна татуировката. Наполеон все така държеше чашата с бира, но беше толкова червен, като че наистина беше успял да се налочи здравата.