— Другарю! Вие сте отровен!
— Кой е отровен? — развика се Остап, като се дърпаше. — Пуснете ме!
— Другарю, вие сте отровен от газ! — радостно повтори санитарят. — Попаднали сте в отровна зона. Виждате ли, газова бомба.
На паважа наистина имаше сандъче, от което бързо се издигаше гъст пушек. Подозрителните панталони бяха вече далече. За последен път те се мярнаха между две струи дим и изчезнаха. Остап мълчаливо и яростно се дърпаше. Държаха го вече шест маски.
— Освен това, другарю, вие сте ранен с парче снаряд в ръката. Не се сърдете, другарю! Бъдете съзнателен! Нали знаете, че има маневри. Ей сега ще ви превържем и ще ви отнесем в противогазовото скривалище.
Великият комбинатор просто не можеше да разбере, че съпротивата е безполезна. Играчът, пипнал на разсъмване щастливата карта и учудил цялата маса, неочаквано за десет минути отстъпи всичко на един отбил се мимоходом от любопитство млад човек. И той не седи вече бледен и тържествуващ, не се трупат вече около него кърпачите, изпросвайки по някоя пара за щастие. В къщи ще си отиде пеша.
При Остап дотича комсомолка с червен кръст на престилката. Тя извади от брезентната чанта бинт и памук и смръщила вежди, за да не се засмее, омота ръката на великия комбинатор отгоре върху ръкава. Като завърши акта на милосърдието, девойката се засмя и изтича при следващия ранен, който покорно й подаде своя крак. Повлякоха Остап към носилките. Там стана нова схватка, през време на която хоботите се люлееха, а първият санитар-разпоредител със силен лекторски глас продължаваше да буди у Остап съзнание и други граждански доблести.
— Братлета! — мърмореше великият комбинатор, докато го завързваха с ремъците за носилката. — Съобщете, братлета, на моя покоен баща, турски поданик, че неговият любим син, бивш специалист по рогата и копитата, падна на полесражението със смъртта на храбрите.
Последните думи на пострадалия на полесражението бяха:
— Спете, бойни орли! Славейче, славейче, птиче…
Слехуова понесоха Остап и той замълча, устремил очи към небето, дето започваше суматоха. Търкаляха се плътни като сърца светли клъбца дим. На голяма височина летяха в неправилен ъгъл прозрачни целулоидни самолети. От тях се носеше треперливо звънтене, като че всичките бяха свързани помежду си с железни нишки. В късите паузи между оръдейните изстрели продължаваха да вият сирените.
Остап трябваше да изтърпи още едно унижение. Носеха го покрай „Херкулес“. От прозорците на четирите етажа на лесоучреждението гледаха служащите. Целият финансово-счетоводен отдел седеше по первазите. Лапидус-млади плашеше Кукушкинд, като се преструваше, че иска да го бутне долу. Берлага се облещи и се поклони на носилката. На един прозорец на втория етаж върху фона на палмите стояха прегърнати Полихаев и Скумбриевич. Щом забелязаха вързания Остап, те си зашепнаха нещо и бързо затвориха прозореца.
Пред табелката
носилката се спря, помогнаха на Остап да стане и понеже той отново се опита да се отскубне, санитарят-разпоредител трябваше отново да се обърне към неговото съзнание.
Скривалището се помещаваше в кварталния клуб. Това беше дълъг и светъл полусутерен с ръбест таван, от който висяха закачени на жици модели на военни и пощенски самолети. В дъното на клуба имаше малка сцена, върху задната стена на която бяха нарисувани два сини прозореца с луна и звезди и кафява врата. Край едната стена с надпис:
се щураха жилетките от пике, подбрани всички заедно като хергеле. По сцената се разхождаше лектор със зелен френч, който поглеждаше недоволен към вратата, отдето шумно влизаха нови групи отровени, и говореше с военната яснота:
— Според характера си на действие бойните отровни вещества се делят на задушливи, сълзотворни, общоотровни, разяждащи, раздразващи и така нататък. От сълзотворните отровни вещества можем да отбележим хлор-пикрин, бромист бензол, бром-ацетон, хлор-ацетофенон…
Остап премести мрачен поглед от лектора върху слушателите. Младите хора или зяпаха оратора в устата, или записваха лекцията в тефтерче, или пък се занимаваха пред таблото с частите на винтовката. На втория ред седеше уединено спортно облечена девойка, загледана замислено в театралната луна.
„Хубава девойка — реши Остап, — жалко, че нямам време. За какво ли мисли тя? Сигурно не за бромистия бензол. Ай-яй-яй! Още тая сутрин можех да се измъкна с такова момиче някъде в Океания, на Фиджи или на някакви острови Жилтоваришчество, или в Рио де Жанейро.“
При мисълта за загубения Рио Остап се замята из скривалището.
Жилетките от пике, на брой четиридесет души, вече се бяха съвзели от сътресението, бяха стегнали колосаните си яки и с жар говореха за Паневропа, за морската конференция на трите държави и за гандизма.