— Чухте ли? — казваше една жилетка на друга. — Ганди пристигнал в Данди.
— Ганди е умна глава! — въздъхна жилетката. — И Данди е умна глава.
Възникна спор. Едни жилетки твърдяха, че Данди е град и не може да бъде глава. Други с упоритостта, на смахнати доказваха противното. Изобщо всички се съгласиха, че Черноморск ще бъде обявен за свободен град, и то в най-близки дни.
Лекторът отново се намръщи, защото вратата се отвори и в помещението шумно пристигнаха нови квартиранти — Балаганов и Паниковски. Газовата атака беше ги настигнала при връщането им от нощната експедиция. След работата над гирите те бяха изпоцапани като палави котета. Когато видяха капитана, млечните братя наведоха глави.
— Вие да не сте били на имен ден у архиерея, а? — запита мрачно Остап.
Той се страхуваше да не почнат да го разпитват за хода на делото Корейко, заради това сърдито сключи вежди и мина в нападение.
— Е, пиленца, какво правихте?
— Бога ми — каза Балаганов, като сложи ръка на гърдите си. — Цялата тая работа Паниковски я измисли.
— Паниковски! — рече строго капитанът.
— Честна, благородна дума! — провикна се нарушителят на конвенцията. — Та вие знаете, Бендер, колко ви уважавам! Това са Балаганови измислици.
— Шура! — продума още по-строго Остап.
— И вие му повярвахте! — с укор каза пълномощникът по копитата. — Че как мислите, нима без ваше разрешение бих взел тези гири?
— Значи, вие сте взели гирите? — закрещя Остап. — А защо?
— Паниковски каза, че те са златни.
Остап погледна Паниковски. Едва сега той забеляза, че под сакото го няма вече евтиния нагръдник и оттам гледаха божия свят голите му гърди. Без да каже нито дума, великият комбинатор се тръшна на един стол. Той се задруса, като ловеше въздуха с ръце. После от гърлото му изригнаха вулканични боботения, от очите му потекоха сълзи и в скривалището се чу смях, ужасен смях, в който се чувствуваше цялата умора на нощта, цялото разочарование от борбата с Корейко, така жалко пародирана от млечните братя. Жилетките от пике трепнаха, а лекторът още по-силно и по-ясно заговори за бойните отровни вещества.
Смехът още бодеше Остап с хиляди нарзанни иглички, а той вече се чувствуваше освежен и подмладен като човек, който е минал през всички бръснарски инстанции: и дружбата с бръснача, и запознава нето с ножиците, и одеколонния дъждец, и дори вчесването на веждите със специална четчица. Лакирана океанска вълна вече плисна в сърцето му и на въпроса на Балаганов за работата той отговори, че всичко върви превъзходно, ако не се смята неочакваното бягство на милионера в неизвестна посока.
Млечните братя не обърнаха необходимото внимание на думите на Остап. Те се зарадваха, че работата с гирите мина така леко.
— Гледайте, Бендер — каза пълномощникът по копитата, — ей там седи една госпожица. С нея Корейко се разхождаше винаги.
— Значи, това е Зося Синицка? — произнесе натъртено Остап. — Ето че наистина — след шумния бал, случайно…
Остап се промъкна до сцената, прекъсна вежливо оратора и като научи от него, че газовият плен ще продължи още час и половина-два, поблагодари и приседна там, край сцената, до Зося. След известно време девойката вече не гледаше нарисувания прозорец. Тя дърпаше своя гребен от ръцете на Остап и се смееше неприлично високо. Що се отнася до великия комбинатор, ако се съдеше по движението на устните му, той не млъкваше.
Довлякоха в скривалището инженер Талмудовски. Той се бранеше с двата си куфара. Руменото му чело беше влажно от пот и лъщеше като палачинка.
— Нищо не мога да направя, другарю! — говореше разпоредителят. — Маневри! Попаднали сте в отровена зона.
— Но аз пътувах с файтон! — горещеше се инженерът. — С файтон! Аз бързам за гарата в интерес на службата. През нощта закъснях за влака. И сега ли да закъснявам, а?
— Другарю, бъдете съзнателен!
— А защо трябва да бъда съзнателен, щом пътувах с файтон! — негодуваше Талмудовски.
Той така напираше на това обстоятелство, като че ли пътуването с файтон нравеше пътника неуязвим и лишаваше хлор-пикрина, бром-ацетона и бромистия бензол от техните пагубни отровни свойства. Кой знае още колко време Талмудовски щеше да се препира с осоавиахимовците, ако в скривалището не бе влязъл нов отровен и ако се съди по омотаната му с марля глава, отгоре на това и ранен гражданин. Щом видя новия гост, Талмудовски млъкна и чевръсто се мушна в тълпата жилетки от пике. Но човекът с марлята веднага забеляза снажната фигура на инженера и тръгна право към него.