— Велики небеса! — извика Цяо Тай. — Престани с тези страхотии, чу ли? Как мога да си изям юфката, когато тя се изправя от ужас в чинията?
Ма Жун се изкикоти. После се нахвърлиха съвсем сериозно на юфката. Когато ометоха купичките до дъно, Цяо Тай стана и бръкна в ръкава си. Съдържателят бързо задържа ръката му и възкликна:
— За нищо на света, господине! Тази гостилница и всичко в нея е ваше. Ако не бяхте вие, корейците щяха да…
— Добре, добре — прекъсна го Цяо Тай. — Благодарим за гостоприемството. Но ако искаш пак да идваме, следващия път ще си платим сметката.
Едноръкият започна да протестира енергично, но Цяо Тай го потупа по рамото и двамата приятели си тръгнаха. Навън Цяо Тай каза на Ма Жун:
— Сега, след като се натъпкахме, братко, няма да е зле да свършим малко работа. Как се добиват впечатления от един град?
Ма Жун се загледа в гъстата мъгла. Почесвайки се по главата, отговори:
— Предполагам, че като се поскиташ из него пеша, братко…
Те тръгнаха, придържайки се към осветените витрини на магазините. Въпреки мъглата наоколо имаше доста народ. Двамата приятели разсеяно разглеждаха изложените местни стоки и тук — там питаха за цените. Като стигнаха пред Храма на бога на войната, влязоха вътре, купиха за няколко гроша връзка благовонни пръчици и ги запалиха пред олтара, отправяйки молитва за душите на войниците, паднали в бой. Когато отново продължиха на юг, Ма Жун попита:
— Знаеш ли защо непрекъснато се сражаваме извън нашите граници с ония варвари? Защо не оставим тези въшльовци да се пържат в собствения си сос?
— Ти, братко, нищо не разбираш от политика — снизходително му отговори Цяо Тай. — Ние сме длъжни да ги отървем от тяхната варварщина и да им предадем нашата култура.
— Е — възрази Ма Жун, — татарите също поназнайват нещо. Знаеш ли защо не изискват от момичетата си да бъдат девствени преди сватбата? Защото, приятелю, имат наум, че още от ранно детство техните девойки не слизат от гърбовете на конете, и проявяват снизхождение. Но не бива и нашите момичета да ги научат тия работи!
— Да беше спрял да бръщолевиш — раздразнено го сгълча Цяо Тай. — Ето че загубихме пътя.
Бяха се озовали в някакъв жилищен квартал. Улицата бе застлана с гладки плочки, а от двете страни смътно се открояваха високите огради на масивни къщи. Беше съвсем тихо, мъглата поглъщаше всеки звук.
— Това там насреща не е ли мост? — попита Ма Жун. — Сигурно сме стигнали до канала, който пресича южната част на града. Ако вървим все покрай него в източна посока, вероятно рано или късно ще излезем отново на някоя от търговските улици.
Прекосиха моста и поеха покрай брега на канала.
Внезапно Ма Жун постави ръка върху рамото на Цяо Тай и мълчаливо посочи към отсрещния бряг, едва забележим през мъглата. Цяо Тай напрегна взор. Там като че ли се движеха неколцина човека, понесли на рамене малка открита носилка. На смътната лунна светлина, която се прецеждаше през мъглата, той различи върху носилката силуета на гологлав мъж, седнал с кръстосани крака. Ръцете му също бяха кръстосани на гърдите. Изглеждаше целият обвит в бяло.
— Кой ли е този странен мъж? — изумен попита Цяо Тай.
— Само небесата знаят — изръмжа Ма Жун. — Гледай, спират се.
Внезапен порив на вятъра разкъса мъглата. Видя се, че хората смъкват носилката. Изведнъж двама души, застанали зад седящата фигура, вдигнаха огромни тояги и започнаха да ги стоварват върху главата и раменете й. В този момент мъглата отново се сгъсти. Чу се шум от разплискана вода. Ма Жун изруга.
— Към моста! — изсъска той на Цяо Тай. Обърнаха се и хукнаха обратно покрай канала. Но не се виждаше добре, а и се плъзгаше. Трябваше им доста време, докато се върнат на моста. Прекосиха го бързо и внимателно тръгнаха покрай отсрещния бряг. Но всичко изглеждаше пусто. Обходиха известно време напред-назад мястото, където смятаха, че са видели нападението, после Ма Жун изведнъж спря и заопипва земята с пръсти.