— Съжалявам, вината беше изцяло моя.
— Няма значение — безразлично отвърна Юсу.
Тя се пресегна над леглото и взе една кръгла кутийка от перваза на прозорчето. Цяо Тай не можеше да откъсне очи от красивите й форми.
— По-добре се облечи — каза той със задавен глас.
— Тук е много горещо — тихо промълви Юсу.
Тя беше отворила кутийката и разтриваше с мехлем следите от удари по хълбоците си.
— Вижте — внезапно каза тя, — вие дойдохте тъкмо навреме. Кожата ми все още не е напълно одрана.
— Няма ли да благоволиш да облечеш тази роба? — дрезгаво запита Цяо Тай.
— Мислех, че ще ви бъде интересно да научите някои неща — кротко рече момичето. — Сам казахте, че вината е ваша, нали?
Юсу сгъна робата, постла я на табуретката, после внимателно седна върху нея и започна да вчесва косите си. Цяо Тай гледаше изваяния й гръб. Каза си ядосано, че би било подло да й посегне точно в този момент. После видя в огледалото отражението на твърдите й кръгли гърди, преглътна и заяви отчаяно:
— Хайде, стига! Две момичета като теб са твърде много, за който и да е мъж.
Юсу учудено се извърна към него. После повдигна красивите си рамене, стана от табуретката и седна на леглото с лице към Цяо Тай.
— Наистина ли сте служител на трибунала? — неочаквано попита тя. — Нали знаете, хората тук често лъжат.
Благодарен, че разговорът взема друга насока, Цяо Тай измъкна от ботуша си сгънат документ. Девойката избърса длани в косите си и го пое.
— Аз не мога да чета — каза тя, — но имам набито око. — После се обърна по корем, бръкна зад леглото и извади плосък квадратен пакет, плътно увит в сива хартия. Седна отново и сравни печата върху документа на Цяо Тай с този, поставен върху пакета. Върна му удостоверението и каза:
— Имате право. Печатът е същият.
После, като се почесваше бавно по бедрото, замислено се загледа в Цяо Тай.
— Откъде имаш този пакет с печата на съдилището? — полюбопитства той.
— Я виж, господинът се събуди! — нацупено каза момичето. — Вас ви интересува само как да заловите някой крадец, така ли?
Цяо Тай стисна юмруци.
— Слушай, момиченце! — избоботи той. — Току-що те напердашиха, нали? Дано не мислиш, че съм толкова подъл, та да искам да спя с тебе точно сега.
Девойката му хвърли кос поглед. Прозя се и изрече проточено:
— Не съм сигурна, че бих го възприела като подлост от ваша страна.
Цяо Тай бързо се изправи.
Когато се върна в салона, завари Бо Кай седнал на масата. Подпрял глава на ръцете си, той хъркаше шумно. Дебелата жена седеше срещу него и унило съзерцаваше чашата си. Цяо Тай уреди сметката и я предупреди, че ще си има сериозни неприятности с него, ако пак дръзне да измъчва корейската девойка.
— Тя е само една корейска робиня, пленена по време на войната, господине, и аз съм я купила от правителството по законния ред — надигна глас дебеланата, след което добави подмилкващо се: — Но вашата дума, разбира се, е закон за мен!
Влезе Ма Жун с извънредно доволен вид.
— Местенцето излезе доста уютно — заяви той. — А и пухкавото девойче е от висша класа.
— Надявам се скоро да имам нещо по-добро за вас, господине — живо се обади жената. — На петото корабче има едно съвсем ново момиче. Истинска красавица, а и с добро образование. Точно сега е запазена за някакъв благородник, но… е, нали знаете, тези неща не траят вечно. Може би след една-две седмици…
— Чудесно! — възкликна Ма Жун. — Пак ще дойдем. Но кажи на твоите хора да не ни вадят ножове. Това ни дразни, а когато сме раздразнени, и двамата ставаме малко буйни — после разтърси рамото на Бо Кай и изрева в ухото му: — Хайде, събуждай се, палав песнопоецо. Наближава полунощ, време е да се прибираме.
Бо Кай надигна глава и изгледа с неприязън двамата мъже.
— Вие двамата сте големи грубияни — надменно заяви той. — Никога няма да разберете възвишената ми душа. Предпочитам да дочакам тук моя добър приятел Ким Сан. Вашата компания ми е неприятна, вие мислите само за пиене и разврат. Махайте се, презирам ви!
Ма Жун прихна. Той нахлупи шапката на Бо Кай върху очите му, после тръгна с Цяо Тай и подсвирна, за да повика лодка.
Глава VII
Съдията Ди получава пакета с лакираната кутия; той посещава храм в потайна доба.
Когато Ма Жун и Цяо Тай се върнаха в трибунала, видяха, че в кабинета на съдията Ди свети. Намериха го там, уединен със сержант Хун. Върху писалището бяха струпани папки и свитъци с документи. Съдията направи знак на двамата да седнат на столовете пред писалището и каза: