Два дни по-късно около пладне съдията Ди и помощникът му стигнаха до границата на провинция Шантун. Обядваха в казармата на военния пост, смениха конете и продължиха на изток по шосето към Бънлай. Пътят им минаваше през хълмиста, обрасла с гъсти гори местност.
Съдията беше облечен в проста кафява пътна дреха. Служебната си униформа и няколкото лични принадлежности носеше в обемисти дисаги, метнати през седлото. Двете му съпруги и децата щяха да го последват по-късно, след като се настанеше в Бънлай, и затова си бе позволил да тръгне с малко багаж. Семейството му щеше да пристигне в покрити каруци заедно със слугите и покъщнината. Хун Лян, помощникът на съдията, носеше двете му най-скъпоценни принадлежности — прочутия меч Дъждовен дракон, семейна реликва на фамилията Ди, и един стар класически труд по юриспруденция и криминалистика, по чиито бели полета покойният баща на Ди, императорски съветник, бе добавил многобройни забележки с изискания си почерк.
Хун Лян беше дългогодишен слуга на семейство Ди в Тайюан и се бе грижил за съдията още в детските му години. По-късно, когато Ди замина за столицата и създаде там свое домакинство, верният стар слуга го бе придружил. Той се оказа изключително полезен: от една страна, се грижеше за поддържането на домакинството, а от друга — играеше ролята на доверен секретар на съдията. Ето и сега бе настоял да последва господаря си в Бънлай при първото му назначение в провинциален окръг. Като остави коня си да се движи с умерен ход, съдията се извърна на седлото и каза:
— Ако не завали дъжд, до довечера ще стигнем в гарнизонния град Йеншоу. Оттам ще тръгнем утре рано сутринта и следобед ще сме в Бънлай.
Хун кимна.
— Ще накараме коменданта на Йеншоу — каза той — да изпрати вестоносец, за да знаят служителите от съдилището в Бънлай за пристигането ни и…
— Нищо подобно няма да правим, Хун — бързо го прекъсна Ди. — Старшият писар, който след убийството на тамошния съдия е назначен за временен управител на съдилището, знае за моето назначение и това е достатъчно. Предпочитам да пристигна неочаквано. Точно заради това отказах военния ескорт, който ми предложи комендантът на граничния пост — и понеже Хун не каза нищо, господарят му продължи: — Проучих внимателно досието с документите относно убийството на съдията на Бънлай, но както знаеш, най-важните от тях липсват: личните книжа, намерени в библиотеката на убития. Следователят ги е донесъл в столицата и оттам са изчезнали.
— А защо — попита умислено Хун — следователят е останал в Бънлай само три дни? В края на краищата убийството на имперски магистрат не е дребна работа. Той би трябвало да посвети повече време на този случай и да не си тръгва, преди поне да е изградил хипотеза, как и защо е било извършено престъплението.
Съдията поклати глава:
— Това е само една от любопитните подробности в този случай — отбеляза той. — Следователят е записал в доклада си, че съдията Уан е бил намерен отровен в собствената му библиотека, че отровата е била идентифицирана като стрит корен от змийско дърво, че не било ясно как е била поднесена, и че няма никакви факти, които да подскажат кой би могъл да бъде убиецът и какъв е бил мотивът му. Това е всичко.
Съдията замълча за момент, после продължи:
— Веднага след подписването на документите за назначението ми отидох в столичния съд да потърся следователя, но вече му бяха възложили нова задача и той беше отпътувал на юг. Секретарят му ми даде папката, от която са били откраднати документите. Каза, че следователят не е разговарял с него по случая, не е оставил писмени бележки, нито пък е дал устни разпореждания, какво да се предприеме във връзка с делото. Както виждаш, Хун, ще трябва да започнем от нищо.
Сивобрадият мъж не отговори. Той не споделяше ентусиазма на господаря си. Продължиха да пътуват мълчаливо. От известно време не бяха срещали други пътници и се движеха сред пущинак. Високи дървета и гъсти храсти ограждаха пътя от двете страни. Тъкмо подминаха един завой, когато от тясна странична пътека пред тях изникнаха двама конници. Бяха облечени в кърпени куртки за езда, мръсни сини кърпи пристягаха косите им. Единият се прицели с арбалета си в пътниците, а другият препусна към тях с гол меч в ръка.
— Слизай от коня, книжен червей! — изрева той. — Ние ще го приемем заедно с коня на дядката като любезен подарък за добрата среща.
Глава II
Ожесточен дуел с мечове остава недовършен; четирима мъже пият вино в една странноприемница на Йеншоу.
Хун бързо се извърна на седлото, за да подаде меча на господаря си, но една стрела изсвистя край главата му.