Двама стражници повдигнаха Гу от стола му и го смъкнаха на колене в краката на съдията. Той беше онемял от изумление. Лицето му бе пепеляво и цялото му тяло се тресеше. Съдията Ди строго се обърна към него:
— В съдилището ще предявя тройното обвинение срещу вас много подробно. Вашият мръсен заговор ми е добре известен: как нелегално сте внасяли големи количества злато от Япония и Корея, пренасяли сте го контрабандно до корейския квартал, а оттам — в този храм, излято на тънки пръчици, укривани в тояжките на странстващи монаси; как обвиняемият Цао Хъсиен е получавал тези напълнени със злато тояжки в запустелия храм на запад от града и ги е препращал в столицата скрити между опакованите му книги; как, когато негово превъзходителство покойният Уан Дъуа, съдия на този окръг, е заподозрял нещо, сте накарали да го убият с отрова, скрита в гредата на тавана на библиотеката му над мангала за подгряване на вода за чай; и най-после, как сте планирали да сложите венец на гнусните си престъпления, като сте излели тази статуя от чисто злато, за да я използвате за долните си манипулации. Признайте!
— Аз съм невинен, ваше превъзходителство! — проплака Гу. — Изобщо не съм знаел, че тази статуя е направена от злато, и аз…
— Омръзнаха ми лъжите ви! — кресна съдията Ди. — Негово превъзходителство Уан сам ми съобщи, че именно вие сте планирали да го убиете. Ще ви покажа съобщението му.
Съдията извади от ръкава си античната лакирана кутия, която корейското момиче бе дало на Цяо Тай. Той повдигна капака й, украсен с двойка златни бамбукови пръчки. После продължи:
— Вие сте откраднали книжата от тази кутия, Гу, и сте помислили, че по този начин сте заличили всякакви улики срещу себе си. Но слабо сте познавали блестящия ум на жертвата си. Кутията представлява улика сама по себе си. Двете бамбукови пръчки, изобразени върху капака й, ме насочват право към двойката бамбукови пръчки на оня бастун, който е ваш неразделен спътник.
Гу хвърли бърз поглед към бастуна си, опрян на стола му. Сребърните пръстени, които придържаха двете успоредни бамбукови пръчки една до друга, блестяха на светлината на факлите. Той тихо сведе глава. Съдията Ди продължи неумолимо:
— А покойният магистрат остави и други улики, които доказват, че е знаел за участието ви в престъпен заговор и за намерението ви да го убиете. Повтарям ви, Гу, признайте и назовете съучастниците си.
Гу вдигна глава и отправи отчаян поглед към съдията. После заекна:
— Аз… при-признавам.
Той избърса потта от челото си и продължи с погаснал глас:
— Монаси от корейски храмове, пътуващи с моите кораби между корейските пристанища и Бънлай, донасяха златни пръчки в тояжките си. Хуйбън и доктор Цао наистина бяха хората, които ми помагаха да пренеса това злато в запустелия храм и оттам — в столицата. Ким Сан също беше мой помощник, а Дзухай, монахът отговорник за раздаването на милостинята, помагаше на Хуйбън заедно с десет други монаси, чиито имена ще ви кажа. Игуменът и останалите монаси нямат вина. Златната статуя беше излята тук под ръководството на Хуйбън. Използван беше огънят, на който бе кремирано тялото на Дзухай. Истинското копие, изваяно от майстор Фън, укрих в дома си. Ким Сан нае един корейски дърводелец, който постави отровата в гредата на тавана в библиотеката на съдията Уан, след което с първия кораб върна човека обратно в Корея.
Гу вдигна глава и умолително погледна съдията. После проплака:
— Но кълна ви се, че във всички случаи аз действах по заповед, ваше превъзходителство. Истинският престъпник…
— Мълчете! — гръмогласно го прекъсна съдията. — Не се опитвайте да ми пробутвате други лъжи. Утре в съдилището ще имате пълната възможност да отговаряте на отправените към вас обвинения.
После Ди се обърна към Цяо Тай:
— Арестувай този човек и го отведи в съдилището.
Цяо Тай незабавно върза ръцете на Гу зад гърба му и го отпрати с по един стражник от всяка страна.
Съдията посочи към доктор Цао, който бе останал да седи на стола си като вкаменен. Но когато видя, че към него се приближава Ма Жун, изведнъж скочи и хукна към другия край на терасата. Ма Жун се втурна след него. Докторът се опита да му се изплъзне, но Ма Жун го хвана за края на развяващата се брада. Доктор Цао изпищя. Брадата му остана в огромната лапа на Ма Жун. Върху малката хлътнала брадичка на доктора беше останала само тънка полуразкъсана ивица пластир. Докато той с отчаян вик вдигаше ръце към оголеното си лице, Ма Жун хвана китките му и ги върза зад гърба.
Строгото лице на съдията бавно се озари от усмивка. Доволен, той прошепна полугласно: