Съдията Ди прокара ръка през очите си. Сега той разбираше защо Ху, който преди шест дни го бе изпратил в пивница „Скръб и радост“, толкова настойчиво го увещаваше да се откаже от намерението да отпътува за Бънлай. Ди си спомни умолителното изражение, което бе видял в очите на Ху. Поне приятелските му чувства не бяха престорени. А сега точно Ди бе предизвикал сгромолясването на Ху. Тази мисъл отрови доброто му настроение, което го беше обзело след разрешаването на случая. Той запита Уан с погаснал глас:
— Как стигнахте до първата улика срещу заговорниците?
— Небето ме е надарило с особени способности в областта на математиката — отговори Уан. — На това дарование се дължи бързото ми издигане до старши секретар на съвета. От един месец насам започнах да забелязвам противоречия в бюлетините за златния пазар, които редовно се издаваха от съвета. Заподозрях, че в страната нелегално се внася евтино злато. Започнах самостоятелно разследване, но за нещастие помощникът ми трябва да е бил шпионин на Ху. Тъй като знаеше, че брат ми е съдия на Бънлай, откъдето идваше незаконно внесеното злато, Ху съвсем погрешно си е направил извода, че двамата с брат ми работим съвместно за неговото разобличаване. Всъщност моят брат ми писа веднъж за някакви свои подозрения, че Бънлай е център на контрабанда, обаче аз не свързах тази бегла информация с машинациите на златния пазар в столицата. Но Ху допусна грешката, която правят мнозина престъпници: той твърде скоро реши, че е разкрит, и предприе прибързани действия. Заповяда на Гу да убие брат ми, накара да убият и помощника ми. Открадна от съкровищницата трийсет златни слитъка и накара чичо си да ме обвини в това престъпление. Успях да избягам, преди да ме арестуват, и дойдох в Бънлай под самоличността Бо Кай, за да търся доказателства за заговора на Ху. Така щях да отмъстя за убийството на брат си и в същото време да се защитя срещу лъжливото обвинение… Вашето пристигане ме постави в трудно положение. Искаше ми се да си сътрудничим, но не можех да ви разкрия кой съм, защото в такъв случай щеше да бъде ваш дълг незабавно да ме арестувате и да ме изпратите в столицата. Но направих каквото можах по заобиколен път. Намерих начин да се сближа с двамата ви помощници и ги заведох на плаващите бардаци, за да ги накарам да се заинтересуват от Ким Сан и корейското момиче, които подозирах. С тази задача се справих доста добре — Уан стрелна с поглед Цяо Тай. Едрият мъжага побърза да забие нос в чашата си. Гостът продължи: — Опитах се също да насоча вниманието им към будистките монаси, но в това отношение успехът ми бе по-скромен. Подозирах, че монасите са замесени в контрабандата, но не можех да открия никакви улики. Държах под око Храма на белия облак. Плаващите бардаци бяха обичайният ми наблюдателен пост. Веднъж видях отговорника за раздаването на милостиня Дзухай да се измъква от храма крадешком и го проследих, но за беда той умря, преди да успея да го разпитам какво се кани да прави в запустелия храм… Подпитвах Ким Сан малко по-подробно, отколкото трябваше, и той започна да се съмнява в мен. Затова не се противопостави на идването ми с вас, когато отидохте на разходка с корейската баржа. Той се надяваше, че ще може да убие и мен. После Уан се обърна към Ма Жун и каза:
— При сбиването на баржата те сгрешиха, като съсредоточиха вниманието си върху вас. Сметнаха, че аз съм нищо и никакво нищожество, и решиха да ме довършат по-късно, на спокойствие. Но аз си служа добре с ножа и когато боят започна, го забих в гърба на мъжа, който ви бе сграбчил отзад.
— Това наистина дойде съвсем навреме — с благодарност каза Ма Жун.
— Когато чух последните думи на Ким Сан — продължи Уан — и се убедих, че подозренията ми относно контрабандата на злато са били основателни, взех спасителната лодка и побързах да се прибера, за да взема кутията, в която между другите книжа пазех и бележките си, свързани с фалшивото обвинение на Ху срещу мен и с пазарните му машинации, преди сподвижниците на Ким Сан да са ги откраднали от стаята ми в къщата на Йе Бън. Тъй като те подозираха Бо Кай, реших да изоставя неговия образ и се предреших като странстващ монах.
— Като се има предвид колко вино изпихме заедно — измърмори Ма Жун, — трябваше поне да ни обясните положението с няколко думи, преди да напуснете баржата.
— Няколко думи нямаше да бъдат достатъчни — сухо отговори Уан. После се обърна към съдията: — Тези двамата са полезна двойка, макар че са малко недодялани. На постоянна служба ли са при вас?
— Разбира се — отговори Ди.
Лицето на Ма Жун светна. Побутвайки с лакът Цяо Тай, каза:
— Няма да има маршировка с премръзнали пръсти край северната граница, братко.