26. Дълго време му изказвах своята благодарност, а най-после се разделих с него с намерение да посетя моя дом след толкова голямо отсъствие. Подир няколко дни, по внушение на великата богиня, си събрах багажа, качих се на кораб и се отправих направо за Рим и без трудности, поради попътния вятър, много бързо пристигнах в пристанището на Август431. Тръгнах оттук с кола и стигнах привечер до свещения град точно когато приближаваше денят на декемврийските иди432. И от този момент нататък главната ми длъжност бе да се моля всекидневно на богиня Изида, която се почиташе с върховно благоволение под името Изида от Марсово поле заради разположения там храм433. Аз бях най-усърден неин почитател — наистина пришелец за храма, но свой за култа й.
И ето, след като великото слънце премина целия кръг на зодиака и изпълни една година, моята почивка отново се прекъсна от грижа за благодетелното божество и отново и отново ми се напомни за тайнствата и бденията. Чудех се, какво замисля богинята, какво крои? И как да не се чудя, когато смятах, че отдавна вече съм напълно посветен!
27. Докато мислех върху тези тревоги на моята съвест отчасти със своя ум, отчасти съветвайки се с посветени, аз узнах съвършено неочаквано за себе си нещо ново: че съм наистина посветен, но само в тайнствата на богинята, а не съм още посветен в тайнствата на великия бог и върховен баща на боговете, непобедимия Озирис434; защото, макар да бяха свързани по същество тези две учения и тези две божества тясно помежду си, все пак в посвещението те твърде много се различаваха; ето защо би трябвало да разбера и почувствувам, че съм призван да бъда служител също и на великия бог.
Работата не остана дълго време в неизяснено положение. На следващата нощ в съня си видях някакъв жрец, наметнат в одеяние — той носеше тирс435 и бръшлян и нещо, което трябва да премълча436; всичко това постави пред моите лари, седна на моя стол и ми съобщи да приготвя обилна свещена трапеза. Той ми даде възможност да го позная по някакъв знак — имаше на лявата пета малко изкривяване, така че при ходене леко се накланяше напред. След като ми бе показана толкова ясно волята на боговете, вдигна се цялата мъгла от съмнения и веднага след утринните молитви на богинята започнах да наблюдавам с голямо внимание отделните жреци дали няма у някого от тях подобна походка като тази в съня. И очакванията ми се оправдаха: веднага забелязах един от пастофорите — не само с доказателство на крака, но и цялата му външност точно съвпадаше с нощното видение. Наричаха го, узнах след това, Азиний Марцел437, име, съвсем не чуждо на моите превращения.
Без да се бавя, веднага отидох при него; сам той знаеше за предстоящия ни разговор, тъй като бе предупреден вече от по-рано с подобно наставление, и то свише. Защото и нему се присънило в последната нощ, докато поставял венци на великия бог…438 и от неговата уста, която изрича съдбата на всеки един поотделно, той чул, че ще му бъде пратен мадавренец439, но много беден, над когото веднага трябва да извърши свещени обреди; тъй било по неговия божествен промисъл — този, който се посвещава, да се прослави в своята професия, а този, който посвещава, да получи голямо възнаграждение.
28. По такъв начин бях определен за божествено посвещение, а се бавех — въпреки желанието си — породи липса на средства. Малкото пари от моето наследство бяха изразходвани за пътуването, пък и издръжката и столичния град значително превиши разходите ми от тези дни, когато бях в провинцията. И така, страшната беднотия ми препречваше пътя, а пък внушението на божеството постоянно ме притискаше — също както в старата поговорка: измъчвах се, поставен между чук и наковалня.440 Все по-често и по-често ме подбуждаше божеството и изпаднах в много голямо смущение, та накрая реших и разпродадох своя запас от дрехи и едва-едва събрах потребната сума. А това особено ми бе напомняно.
— Нали ти — казваха ми, — ако замислиш някоя работа, за да постигнеш удовлетворение, не би пожалил никак своите дрехи: сега, когато имаш намерение да пристъпиш към такъв тържествен обред, ще се бавиш ли да се предадеш на нищетата, за която не ще се разкаеш?
И така, всичко беше приготвено в достатъчно количество; отново десет дни не вкусих животинска храна, отгоре на това си остригах главата и накрая, просветен от нощни мистерии на върховния бог, с пълно доверие се предадох на светите обреди на тази родствена моя религия. Тази работа даде на мен, изгнаника, не само голяма утеха, но също ми достави значителни средства за препитание. И как не? Носен от попътния вятър на успеха, аз поспечелих малко като адвокат, като водех делата на езика на римляните.
435
440
Буквално „между жертва и камък“. При сключване договор се заколвала свиня с каменен нож и жрецът казвал: „Народ, който първи наруши договора, да бъде поразен от Юпитер, както аз поразявам свинята с този камък“, тоест нарушителят на свещения договор трябвало да бъде умъртвен.