На тия думи аз се засмях и помислих: „Любезно и предвидливо ме е напътил моят Демей, като ми даде при отпътуването препоръка за този човек. В неговия дом аз няма да се боя от дим, нито от кухненски миризми.“
22. Така си казвам и след няколко крачки приближавам до входа и почвам силно да хлопам по залостената врата и да викам. Най-после се показа някакво момиче и извика:
— Ей ти, дето толкова силно блъскаш вратата, срещу какъв залог искаш да вземеш пари? Само ти ли не знаеш, че освен злато и сребро не приемаме нищо друго?
— Нещо по-добро ми пожелай — казвам — и по-добре ми отговори дали ще намеря в къщи твоя господар.
— Разбира се. Но защо го търсиш?
— Нося писмо от Демей от Коринт, адресирано до него.
— Докато му съобщя — казва тя, — чакай ме тук.
При тези думи затвори вратата и влезе вътре. След малко се върна, отвори вратата и ме покани:
— Моли те да заповядаш.
Влязох и го намерих възлегнал на малко диванче49, тъкмо се готви да яде. При краката му седеше жена му, а пред него беше сложена празна маса, която той ми посочи с думите:
— Ето, заповядай!
— Благодаря — отговорих аз и му предадох веднага писмото на Демей. Той го прочете набързо и каза:
— Благодарен съм на моя приятел Демей, че ми е пратил такъв гост.
23. При тези думи нареди на жена си да отстъпи и ме покани да седна на нейното място. А щом видя, че не се решавам от скромност, хвана края на дрехата ми и ме дръпна надолу.
— Седни! Поради страх от разбойници не можем да държим никакви столове, нито достатъчно, покъщнина.
Аз го послушах. А той продължи:
— По тази прекрасна външност и по тази почти момичешка срамежливост бих отсъдил, и то с право, че произхождаш от знатен род. А и моят Демей ми съобщава в писмото същото. И така, аз те моля да не презираш оскъдността на нашата колибка. Ти ще имаш съседната, ей оная стая. Тя е приличен подслон. Остани на драго сърце да ни гостуваш. Защото с честта, която ще ни окажеш, ще прославиш нашия дом, а и на себе си ще създадеш слава, ако се задоволиш със скромна домашна обстановка, и с това ти би постигнал добродетелите на прочутия едноименник на твоя баща Тезей50, който не презрял сиромашкото гостоприемство на старата Хекала.
След това извика прислужничката й заръча:
— Фотида51, вземи багажа на нашия гост и го сложи внимателно в онази стая. След това скоро донеси тук от килера масло за намазване и кърпа за избърсване и всичко каквото там трябва и заведи моя гост в най-близката баня. Той е доста изморен от трудния и дълъг път.
24. Като чух това, аз прецених характера и пестеливостта на Милон и понеже исках да го предразположа повече към мене, му казах:
— Не ми трябва нищо от това — аз си го нося винаги при пътуване. А и банята лесно ще намеря. Което за мене е най-важно, е конят, който ме докара дотук така чевръсто. Вземи тия пари, Фотида, и купи за него сено и ечемик.
Като се разпоредих така и като пренесох багажа си в посочената стая, тръгнах за банята. Но за да се погрижа преди това за някакво ядене, се отправих най-напред към пазара да си купя нещо. Там видях изложена прекрасна риба. Попитах за цената. Поискаха ми сто нуми, но като не се съгласих, отстъпиха ми я за двадесет денария52. Тъкмо реших да си отида, и ме срещна моят приятел Питий, с когото бях съученик в Атина. Отначало не можа да ме познае, след това се спусна дружелюбно към мене, прегърна ме и ме целуна приятелски.
— Драги Луций — извика той, — доста дълго време не сме се виждам, да, бога ми, от времето, когато напуснахме нашия учител Клитий. Но по каква причина си дошъл тук?
— Утре ще узнаеш — му отговорих. — Но що е това? Поздравявам те за напредъка. Ето, виждам при тебе служители, ликтори53 и облекло, подобаващо на висок пост.
— Грижа се за продоволствието — отговори ми той — и изпълнявам длъжността едил54. Ако желаеш да си купиш нещо за ядене, непременно ще ти бъда в услуга.
49
Древните ядели възлегнали на легло (диван). Обикновено три дивана (т.нар. триклиниум) били нареждани около правоъгълна маса; до нея се стигало от четвъртата страна, която оставала свободна. Понякога върху диваните се поставяли възглавници. Първоначално обаче жените ядели седнали, обичай, който по-късно не се спазвал.
50
Легендарен атински герой, който извършил смели подвизи. Преди да се отправи срещу Маратонския бик, той нощувал в дома на бедната старица Хекала, която му оказала радушен прием и му дала ценни съвети за предстоящата борба с бика.
51
Името
52
53