— Не смея — му отговорих, — жената ми е непозната.
И веднага се изчервих и застанах с наведена глава. Но тя, с отправен към мене поглед, ми каза:
— Ето, та това е благородната скромност на благочестивата му майка Салвия, а и в цялата си фигура поразително точно й прилича: висок, съразмерен ръст, сочна стройност, лека руменина, естествено руса коса, зеленикави очи, будни и с искрящ поглед, истински орлови, цъфтящо лице, красива и естествена походка55.
3. И продължи:
— Аз, драги Луций, съм те отгледала ей с тези ръце. Не е ли така? На твоята майка съм не само кръвна родственица, но и млечна сестра. Защото и двете произхождаме от рода на Плутарх и сме бозали в едно и също време от една кърмачка, и сме израснали заедно в сестринска близост. Нас не ни дели нищо друго освен положението ни. Тя се ожени за знатен, а аз за обикновен мъж. Аз съм тази Бирена, чието име може би си спомняш, тъй като често се е споменавало между тези, които са те възпитали. Затова се довери на моето гостоприемство, по-скоро смятай моя дом за твой собствен.
На това аз, след като руменината изчезна от лицето ми през време на нейната дълга реч, отговорих:
— Не ми е удобно, мила лельо, да оставя без никаква причина гостоприемството на Милон, но естествено това, което мога да направя, без да оскърбя някого, ще изпълня точно. Колкото пъти ми се удаде да дойда тук, никога няма да пропусна да отседна при тебе.
Докато разменяхме тези и други подобни думи, само след няколко крачки стигнахме до дома на Бирена.
4. В прекрасен атриум56 върху колони, издигнати на четири места в отделните ъгли, бяха поставени статуи на богинята с палмовото клонче. Разперили криле, те са застанали неподвижни, едва докоснали с изящна стъпка неустойчивата опора на подвижното кълбо, спрели се не на място, а струва ти се, че летят57. Ето, точно на средата на помещението се издига, изваяна от пароски мрамор58, прекрасна статуя на Диана. Богинята, с развят от вятъра плащ, устремена напред, посреща влизащите, като им вдъхва почит с божественото си величие. От двете й страни пазят кучета, също от мрамор. Очите им заплашват, ушите им са наострени, ноздрите им разтворени, устата озъбени. Ако отблизо някъде се дочуе кучешки лай, би помислил, че идва от тези каменни гърла. Но отличният ваятел е дал най-голямо доказателство за своето майсторско изкуство с това: кучетата, изправили високо предница, са се опрели на земята със задните си крака, в бяг с предните. Зад гърба на богинята се издига скала във вид на пещера с мъхове, треви, листа, клончета, а някъде с лози и с цъфтящи дръвчета, и всичко от камък. Вътре сянката на статуята светлее от блясъка на мрамора. На външния край на скалата са надвиснали ябълки и гроздове, най-изкусно изваяни, които състезаващото се с природата изкуство е създало като истински. Би помислил, че ще можеш да си откъснеш от тях за ядене, щом изобилната с шира есен ги позлати с цвета на зрелостта. А ако погледнеш в извора, който се струи изпод краката на богинята и се дипли в спокойни вълнички, ще речеш, че тези гроздове се люлеят по лозите и между другите белези на естественост не са лишени и от истинско движение. Сред листата от камък се откроява статуята на Актеон, обърнат с любопитен поглед към богинята и превърнат вече наполовина в елен. Виждаш го и от камък, и в извора отразен, как дебне къпещата се Диана59.
5. Докато аз не преставах да разглеждам всичко това с голяма наслада, Бирена ми каза:
— Твое е всичко, което виждаш.
После тя нареди на всички други да излязат, за да разговаря насаме с мене. След като излязоха, тя ми каза:
— Тази богиня, скъпи Луций, ми е свидетел как се тревожа и как се боя за тебе и как желая да те предпазя като мой син от опасност. Пази се, добре се пази от злото изкуство и нечестивите съблазни на тази Памфила60, жената на Милон, който, както казваш, те е приел като гост. Тя минава за първокласна магьосница и е майсторка във всяко мъртвешко заклинание61. Като духне на съчки, камъчета или други подобни незначителни предмети, може да потопи цялата онази светлина на звездния свят в дълбочината на Тартара и в стария хаос. Щом види някой младеж с красива външност, веднага се пленява от хубостта му и насочва към него и очите си, и желанието си. Покорява го с ласки, прониква в сърцето му и го обвързва с вечните окови на ненаситна любов. А по-малко податливите и равнодушните към нея в миг превръща в камъни, в добичета и във всякакви животни, а някои и съвсем погубва. Затова аз треперя за тебе и те съветвам да се пазиш от нея. Защото тя гори непрестанно от любовна страст, а и ти по възраст и красота й допадаш.
55
Това описание отговаря на дадения и на друго място в съчиненията на Апулей негов автопортрет.
56
Централното и най-голямото помещение в римската къща. То било осветявано от голям отвор на покрива, под който имало басейн за стичане на дъждовната вода. В него протичал интимният живот на семейството през деня. По-късно атриумът станал представителната част на къщата и служел за приемна. Тук в текста се съдържа подробно описание на атриума на една знатна матрона. Не такъв е обаче той в разбойническото свърталище, IV кн., 6 гл.
57
Това е богинята на победата Виктория, отъждествявана с гръцката богиня. Нике. Изобразявана била с криле и лаврови венци или палмово клонче в ръка, стъпила върху кълбо, което представя земния глобус. Описваната тук статуя отговаря на издигнатата от Август статуя на богинята след битката при Акциум.
58
На остров Парос, в Егейско море, бил добиван мрамор, който поради своята белота бил особено пригоден за ваяне на скулптурни фигури.
59
Според античната митология римската богиня Диана (гръцката Артемида) била дъщеря на Юпитер от Латона и сестра на Аполон. Тя била богиня на лова, луната и, отъждествена с Хеката, на нощните магии. Диана не само била пазителка на чистотата и девствеността, но и била безпощадна към оскърбленията на нейната собствена моминска непорочност. Скулптурната група в средата на описвания атриум изобразява момента на вкаменяването на Актеон, тивански ловец, който имал нещастието да види богинята как се къпе заедно с нимфите си в един планински ручей. Диана го превърнала на елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.
60
И в това име авторът е вложил характерни черти на лицето. Памфила на гръцки език значи вселюбеща, любвеобилна.
61
При своите заклинания Памфила си служела с трупове на покойници или с части от тях. Сравни II кн., 20 гл., и III кн., 17 гл.