13. На това Милон се усмихна.
— Каква беше — пита ме той — външността на този халдеец и как го наричаха?
— Висок — отговарям му аз, — възмургав, на име Диофан76.
— Той е самият — извиква, — и никой друг! И у нас по същия начин на мнозина предсказа много неща за немалко пари, дори си изкара добра печалба, докато, клетникът, не бе сполетян, бих казал, от дълбоко и жестоко нещастие. Един ден, както раздаваше предсказания, заобиколен отвсякъде с многоброен народ, до него се приближи един търговец, на име Кердон77, и пожела да узнае кой ден ще бъде благоприятен за предстоящото му пътуване. Току-що му беше посочил предпочитания ден между останалите и търговецът бе извадил кесията си, изтърсил монетите и отброил сто денария, които щеше да предложи като възнаграждение за предсказанието, ето че някакъв млад човек от знатен род се приближи незабелязано отзад, дръпна го за дрехата и когато той се извърна, прегърна го и го целуна силно. Халдеецът, след като му отвърна с целувка, се разпореди да му се направи място до него и слисан от неочакваната среща и забравил за работата, която вършеше, му каза:
— Кога пристигна тук? Откога те очакваме!
Другият му отговори:
— Вчера привечер. Но на свой ред и ти, братко, ми разправи как пътува по море и по суша, след като набързо отплава от остров Евбея.
14. На това този забележителен халдеец Диофан, още не на себе си от изненада, отвърна:
— Нека на нашите врагове и неприятели се случи такова ужасно, истинско Одисеево странствуване. Понеже и корабът, с който плавахме, подхвърлян от различни бури и стихии, загуби и двете си кормила78 и накрая бе изхвърлен към отвъдния бряг, където бързо потъна, и ние едва изплувахме, след като загубихме всичко. Каквото пък успяхме да приберем било поради състрадание на непознати, било поради отзивчивост на приятели, всичко отиде в ръцете на разбойниците. А единственият ми брат Аригнот, който се противопостави на тяхната дързост, пред ей тези очи, нещастникът, беше заклан!
Докато той разказваше печално, оня търговец Кердон си прибра монетите, които беше определил като възнаграждение за предсказанието, и веднага офейка. Едва тогава Диофан се опомни и разбра грешката от своето неблагоразумие, особено като видя, че и всички ние, застанали наоколо, прихнахме да се смеем.
Дано, драги Луций, поне на тебе халдеецът да е казал истината — да бъдеш щастлив и да завършиш благополучно пътя си.
15. Докато Милон се беше разприказвал надълго и нашироко, аз мълчаливо въздишах и силно се ядосвах на себе си, че сам станах причина да се разказват редица излишни истории и с това изгубих голяма част от вечерта и най-приятното удоволствие от нея. Най-после потиснах всякакъв срам и казах на Милон:
— Нека Диофан носи своята съдба и това, което е измъкнал от хората, нека връща обратно както на морето, така и на сушата, но на мене, който още не съм се съвзел от вчерашната умора, ми позволи по-скоро да се оттегля в стаята си.
След тия думи аз си тръгнах, забързах към моята стая и там сварих приготовления за твърде приятно угощение. Дори и за робите беше постлано извън прага по-далечко, на земята — вярвам, за да не подслушват нощния ни шепот; до моето легло стоеше малка масичка, която беше побрала прилични остатъци от цялата вечеря и големи чаши, почти пълни с вино, които чакаха само да се долее водата79, а до тях — отворена глинена бутилка с прекършена от удар шийка80 и затова удобна да се черпи от нея — истинска закуска преди любовната борба.
16. Тъкмо си легнах, и ето моята Фотида, след като вече е отвела господарката си да спи, пристъпва весела, обкичила с рози и розови венчета буйната си гръд. Тя ме целуна пламенно, окичи ме с венци и ме обсипа с цветя, след това взе чашата, сипа в нея топла вода и ми я подаде да пия. Малко преди да я опразня, тя нежно я дръпна и на малки глътки, като не откъсваше очи от мене, я допи сладко. Отново втора и трета чаша се сменят поред между нас и още други. Тогава, замаян от виното и обзет духом и телом от страстно желание, аз — и без това необуздан и вече доста възбуден, отметнах нагоре дрехата си, за да покажа на моята Фотида любовното си нетърпение, и казвам:
— Смили се и ми помогни по-скоро. Защото, както виждаш, битката, която ти ми обяви без дипломатическа подготовка81, вече наближава и аз съм напълно готов — веднага щом почувствувах първата стрела на жестокия Купидон, забита дълбоко в моите гърди, аз изпънах силно моя лък и много се боя, да не би да се скъса тетивата от прекомерно изопване. Но ако искаш да угодиш още повече на желанието ми, разпусни косите си и ми подари твоята мила прегръдка под покрова на вълнистите си къдри.
76
Името Диофан може да се преведе „предсказващ по Зевс“. Това име е дадено на халдееца иронично.
77
Името Кардон е образувано от гръцката дума кѐрдос — печалба, а е свързано с професията на търговеца.
79
Древните гърци и римляни не пиели чисто вино, а смесвали виното с вода, обикновено 1 част вино и 2 части вода.
80
Виното било съхранявано в глинени бутилки, чийто отвор бивал запечатван с гипс. Преди пиене шийката на бутилката се пречупвала с удар на секира.
81
В оригинала: „без посредничеството на фециалите“. Фециалите били 20 на брой и образували отделна жреческа колегия, която се грижела за външните отношения на римската държава с другите племена и народи — сключване на съюзи, обявяване на война, примирия и др. Те изпълнявали своята служба със спазване на традиционен церемониал. Ако някое съседно племе нанасяло оскърбление на римската държава, главният жрец заедно с още трима жреци отивали близо до границата и искали удовлетворение. Те чакали да им бъде дадено то до 33 дни и ако това не станело, главният фециал хвърлял копие през границата с думите: „Война справедлива обявявам и почвам.“ Този церемониал бил изоставен сравнително късно.