17. Незабавно тя бързо вдига съдовете от трапезата, сваля от себе си всички дрехи, разпуска косите си във весела безгрижност и се превръща във Венера, която красиво излиза от морските вълни82, и като по-скоро засенчва изкусно с розовата си длан, отколкото да прикрие от свян гладкия си скут, казва:
— Сражавай се, смело се сражавай, защото нито ще ти отстъпя, нито ще ти обърна гръб; атакувай отблизо и фронтално, ако си мъж, и нападай усърдно, нанасяй смъртоносни удари, готов и сам да загинеш. Днешната битка не знае пощада.
С тези думи тя се качва на леглото ми, намества се постепенно върху мене и с бързи движения, извивайки гъвкавата си снага, ме насища с плодовете на люлеещата се Венера, докато най-после, уморени душевно и обезсилени телесно, и двамата немощни падаме задъхани в прегръдките си.
В такива и подобни битки прекарваме будни времето чак до разсъмване, като от време на време с чашите премахваме умората, събуждаме желанието си и почваме отново удоволствието. А по примера на тази нощ си устроихме и още други подобни.
18. Случи се така, че един ден Бирена настоятелно ме помоли да присъствувам у нея на малко празнично угощение и макар да отказвах упорито, тя не прие извинението ми. И тъй, трябваше да се обърна към Фотида и в нейното съгласие като в божествено птицегадание83 да търся решението. Макар че беше против желанието й да се отделям от нея повече от нокът разстояние, тя се съгласи любезно на кратък отпуск в любовната служба. Но ме предупреди:
— Моля те обаче, гледай да се върнеш от угощението по-рано. Защото една група полудели знатни млади хора обезпокоява сигурността на обществото: ще видиш навсякъде по улиците да лежат трупове на убити, а помощните войски84 на управителя са далеч и не могат да освободят града от такова нещастие. Твоето блестящо положение, а и ненавистта към чужденците могат да ти донесат злини.
— Не се безпокой — отговарям, — скъпа Фотидо, защото освен че пред чуждото угощение бих предпочел своето удоволствие, но и този твой страх ще разсея, като се завърна по-рано. При това не ще отида и без охрана. Като опаша своя изпитан меч, сам ще поема грижата за своята безопасност.
Стъкмен така, аз се отправям за угощението.
19. Там сварвам цяло множество поканени, както и подобава за една знатна жена — цвета на града. Великолепни маси от блестящо цитрусово дърво85 и слонова кост, дивани, покрити със златни тъкани, големи чаши, разнообразни по хубост, но еднакво скъпоценни. Тук стъкло, изкусно изработено с релефна украса, там чист кристал, на друго място светло сребро и блестящо злато, чуден янтар и скъпоценни камъни, издълбани за пиене, и дори това, което не съществува другаде — всичко се намира там. Много прислужници86, облечени блестящо, вежливо разнасят отрупани блюда, накъдрени момчета в красиви туники начесто поднасят стари вина в чаши от скъпоценни камъни. Вече се внасят лампите, а разговорите на пируващите се разгарят, кънтят смехове, дочуват се волни шеги и тук-там подигравки.
Тогава Бирена се обърна така към мене:
— Добре ли прекарваш в нашия град? Доколкото зная, по храмове, бани и други сгради ние далеч надминаваме всички градове. Освен това на нас не ни липсва нищо. Явно тук има свобода и спокойствие за всички; пришелецът, който идва по работа, ще намери всичко както в Рим, а скромният чужденец ще си отпочине като на село. Най-после за цялата провинция ние сме място на развлечения.
20. На това аз отвърнах:
— Право казваш, никъде по света не съм се чувствувал повече свободен, отколкото тук. Но аз изпитвам голям страх от невидимите и неизбежни примки на магьосническото изкуство. Говори се, че дори гробниците на мъртвите не се смятат неприкосновени, че някакви отломки от гробниците и от кладите и отпадъци от трупове служат за погубване на живите. А стари магьосници в самия момент на погребалния обред с бързината на хищни птици осуетяват чуждото погребение87.
82
Според една легенда, която предава още поетът Хезиод, Венера (Афродита) се родила от пяната на морските вълни. Гърците произвеждали името й чрез народна етимология от гръцката дума афро̀с — „пяна“.
83
В древния Рим специални жреци, наричани авгури, наблюдавали летенето, пеенето и храненето на птиците и по тях гадаели за волята на боговете. Преди да се предприеме важен държавен акт, длъжностните лица се допитвали до авгурите. Но както съобщава Цицерон, когато авгурите се поглеждали през време на гадания, не могли да скрият усмивката си, понеже сами не вярвали в тях.
84
Помощните войски (на лат.ез. auxilia), в противоположност на редовната римска войска — легионите и конницата, са пехотни военни сили, съставени от местни контингенти, които изпълняват в граничните провинции служба, близка до полицейската.
85
Цитрусовото дърво или туята (Callivitris quadrivalvis Vent) прилича на кипариса, неговата дървесина има приятна миризма на лимон и е изпъстрена с красиви жилки, поради което е била много ценена.
86
В оригинала: „разрезвачи“. Специални роби, които нарязвали месото на късове, слагали го в блюдата и го разнасяли на гостите.